Следдесет-минутна коловозна тъга
на разклона е в оранжево спряла,
тромаво някак се подпряла така,
сякаш в безсмислие някой я чака.
Качих се, ти слезе - иронично сами,
оцветени и двама в оранжево зная.
Врати се отварят, но оттогава уви
аз оставам да чакам трамвая...
26.06.2015 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар