Обичам думте, но пък затова
ти говориш с пръсти и клавиши
и черно-бели, като тях така
минорни и мажорни дните ми се нижат.
Преследват ме объркани акорди
и все по-силно струните ми удряш.
Без звук съм аз, ала през буквените порти
можеш думите ми лесно да нанизваш.
Казват някои, че любовта е цветна.
Моята от скоро е във черно-бяло,
на аромат е твърде непрогледна,
а в очите петолиние е спряло.
21.06.2015 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар