Мисъл на всеки се случва такава:
Що е за нас "любовта"?
Въпрос неуместен задава,
но какво е, какво ли е тя?
Тъгата е нейно начало,
сълзите бележат й край,
идва като нетърсено лято,
отива си в есенен рай.
Пътят й - низ от звезди -
продължава в бездънните леси -
дълбоки и мрачни гори
без луни и със плътни завеси.
Ако гледаш през нея,
мъгла ще е знай,
Ако вдишаш не смея
да предрека твоя край.
Любовта е окови и вечни крила,
сговорлива и злобна, със теб и сама,
неприкрита, несляпа, денят във нощта,
тя е наща отплата, че сме тук - на света.
09.08.2015 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар