Нека

Виновна ли е пролетта,
че така сърцето ми разтупа
и притаени погледите тя -
душата ми - все трупа, трупа?

Ръката ти - на рамото, където
в тишината си почива любовта.
И не искам празни нощи! Вето!
Нека за носа ме води пролетта!

02.05.2014 г.
С.

В очакване

Късно вечер правя ти сладкиш
и чакам устните ти пак, любими.
Чакам те - да се завърнеш от Париж,
да се прегърнем - длани впили

във нашата отричана любов.
Нали ми носиш още слънчогледи?
Повярвай ми, че чувам твоя зов
дори и през полетата проклети!

Наляла вино и вторачена в нощта,
а над главата ми прелитат самолети...
За сетен път останала сама,
а във очите ми - небето свети...

01.05.2014 г.
С.

Вали

Аз тръгвам и оставам под дъжда -
в чадъра си преплела длани,
намирам под нозете си цветя,
потъпкани сред наводнените поляни.

И как не спира да вали -
в очите се отварят рани.
От самотата трябва да боли
и думите да са смълчани.

18.04.2014 г.
С.

Силует

Във тъмното така те гледам -
очите ми чертаят силует -
по твоите извивки скитам
и мисля с думи на поет.

Със четката си тихо те рисувам
и галя с погледа си твоята снага -
невиждала лика - да не тъгувам,
останала понякога съвсем сама.

08.04.2014 г.
С.