Виновна ли е пролетта,
че така сърцето ми разтупа
и притаени погледите тя -
душата ми - все трупа, трупа?
Ръката ти - на рамото, където
в тишината си почива любовта.
И не искам празни нощи! Вето!
Нека за носа ме води пролетта!
02.05.2014 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар