Позна ли ме

Не сваляш звезди, а направо ги брулиш,
обещаваш изпитото майчино мляко.
До кога все така мен ще ме любиш?
Не видя ли обречени как сме чак жалко?

Все гледаш през мене - очертана със молив,
и с гумата триеш напразност,
крадеш цветовете... Остави ги! Напротив!
Те не запълват мойта прозрачност.

И драма без драма творим безобразно,
в самота без самотност се затваряме вяли,
да се имаме всъщност е толкоз прекрасно,
че се мразим от обич и нямаме цели.

От упор ще стрелям! За мене ти си
неримувана сричка във спора.
Позна ли ме вече, защото личи,
че съм твойта трагична на Яворов Лора.

11.08.2015 г.
С.

Любовта

Мисъл на всеки се случва такава:
Що е за нас "любовта"?
Въпрос неуместен задава,
но какво е, какво ли е тя?

Тъгата е нейно начало,
сълзите бележат й край,
идва като нетърсено лято,
отива си в есенен рай.

Пътят й - низ от звезди -
продължава в бездънните леси -
дълбоки и мрачни гори
без луни и със плътни завеси.

Ако гледаш през нея,
мъгла ще е знай,
Ако вдишаш не смея
да предрека твоя край.

Любовта е окови и вечни крила,
сговорлива и злобна, със теб и сама,
неприкрита, несляпа, денят във нощта,
тя е наща отплата, че сме тук - на света.

09.08.2015 г.
С.

Сляпа нощ

Нощта като Самуилова войска

прибира се с избодени очи,

изчезваща във утрото сама,

отлита като ято птици.

Увяхва в слънчогледен пламък,

избрала е да ослепее за беда

и да не се превърне в камък

гледайки във твоите зеници.

24.07.2015 г.

С.

В очите ми ято калинки

В очите ми ято калинки
множат своите точки, така
че преливат във черно зениците
живи - в тях приижда нощта.

И ми носи тя небосклони,
невидими чак от тъма,
но знам, че са там, а тя рони
от звездите си прах и тъга.

23.07.2015 г.
С.