все небрежно
с думите по листа -
ще те запомня във зелено,
а върху ти -
слънце ненадейно плисва.
Не съм художник, но пък ето
сред косите ти
аз вплитам слънчогледи -
подранило лято е навсякъде, където
птици пеят
във усмихнати дуети.
Във картината ми има морскосиньо
и бели облаци
над тюркоазени поля.
Пусто ще да е платно без нея -
мойта спътница
към лятото ми - пролетта.
04.05.2014 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар