Остани

Остани още миг,
остани...
Не е ли време сега
за обичане?!
Понякога грешим,
уви...,
но грешките не бива
да отричаме.
Кажи ми колко още,
(Имаш ли мечти?)
колко още в неродените си
ще се вричаме
и винаги обидени,
дори
да няма повод... врагове
ще се наричаме?
Остани още ден
или два,
или три...
Намери в мен нещо от себе си.
Притаи се за малко,
тихо...
поспри...,
отвори се да докосна сърцето ти.

10.11.2014 г.
С.

Картина

Не съм художник, но рисувам

все небрежно 

с думите по листа -

ще те запомня във зелено,

а върху ти -

слънце ненадейно плисва.

Не съм художник, но пък ето

сред косите ти

аз вплитам слънчогледи -

подранило лято е навсякъде, където

птици пеят

във усмихнати дуети.

Във картината ми има морскосиньо

и бели облаци

над тюркоазени поля.

Пусто ще да е платно без нея - 

мойта спътница

към лятото ми - пролетта.

04.05.2014 г.

С.

Нека

Виновна ли е пролетта,
че така сърцето ми разтупа
и притаени погледите тя -
душата ми - все трупа, трупа?

Ръката ти - на рамото, където
в тишината си почива любовта.
И не искам празни нощи! Вето!
Нека за носа ме води пролетта!

02.05.2014 г.
С.

В очакване

Късно вечер правя ти сладкиш
и чакам устните ти пак, любими.
Чакам те - да се завърнеш от Париж,
да се прегърнем - длани впили

във нашата отричана любов.
Нали ми носиш още слънчогледи?
Повярвай ми, че чувам твоя зов
дори и през полетата проклети!

Наляла вино и вторачена в нощта,
а над главата ми прелитат самолети...
За сетен път останала сама,
а във очите ми - небето свети...

01.05.2014 г.
С.