Летни усмивки

Летните усмивки продължават,
макар с единия си крак във есента,
през прозореца дъжда да наблюдават,
опрели във стъклото му глава.

Коленете им ожулени мълчат,
но крещи безумно тази тишина:
"Върнете лятото! Тогава
ще се върне може би и любовта."

27.09.2015 г.
С.

Земя

Днес поисках да съм неродена.
Че защо ми е това -
да стъпвам по земя ранена,
без да мога да я променя.
Макар сълзите й да бърша,
към устните й да подам вода -
все някой рязко се обръща
и забива нож от другата страна.
Та таз земя е наша майка,
с усмивка ни е чакала да се родим -
със плач сме се родили, братко -
за туй ли чудим се с какво да я сломим?
Земята ни ни храни -
ние я мърсим
и ходим боси върху нея...
Дано,
дано успеем
да я съхраним.

15.09.2015 г.
С.

Позна ли ме

Не сваляш звезди, а направо ги брулиш,
обещаваш изпитото майчино мляко.
До кога все така мен ще ме любиш?
Не видя ли обречени как сме чак жалко?

Все гледаш през мене - очертана със молив,
и с гумата триеш напразност,
крадеш цветовете... Остави ги! Напротив!
Те не запълват мойта прозрачност.

И драма без драма творим безобразно,
в самота без самотност се затваряме вяли,
да се имаме всъщност е толкоз прекрасно,
че се мразим от обич и нямаме цели.

От упор ще стрелям! За мене ти си
неримувана сричка във спора.
Позна ли ме вече, защото личи,
че съм твойта трагична на Яворов Лора.

11.08.2015 г.
С.

Любовта

Мисъл на всеки се случва такава:
Що е за нас "любовта"?
Въпрос неуместен задава,
но какво е, какво ли е тя?

Тъгата е нейно начало,
сълзите бележат й край,
идва като нетърсено лято,
отива си в есенен рай.

Пътят й - низ от звезди -
продължава в бездънните леси -
дълбоки и мрачни гори
без луни и със плътни завеси.

Ако гледаш през нея,
мъгла ще е знай,
Ако вдишаш не смея
да предрека твоя край.

Любовта е окови и вечни крила,
сговорлива и злобна, със теб и сама,
неприкрита, несляпа, денят във нощта,
тя е наща отплата, че сме тук - на света.

09.08.2015 г.
С.