понеделник, 24 август 2009 г.

Разговор с огъня



Шепа пръст слънцето засланя,
тревата плаче в своята роса;
самотна клонка в огъня догаря –
говори си със пламъка в смъртта:

„Пречупих се и паднах от дървото –
почиваше си върху мен врабче.
От трясъка се стресна и горкото
политна с разтуптяно сърчице.

Изплаших го! Избяга! И самотно
лежах във гниещи листа.
Дойде човек и чак охотно
прибра ме в своята кола.

Ден и нощ врабчето чувах –
чуруликаше из цялата гора.
Изплаших го! Не се сбогувах!
Натежа на крехката снага.

Сега в прегръдката със теб умирам,
догарям в росната трева.
Гората – в мъка. Плач – не спира.
Живот без птици няма тя!”

Пропука пламъка : „Не бой се! Ето,
аз живея! Теглиш ме със огнения ми хомот.
Смисъл има във това, с което
заплащаме със собствения си живот!”

24.08.09г.
С.