събота, 28 септември 2013 г.

За какво си, Любов?

За какво си, Любов?
За какво си? Нали,
двете неплахо
вървим разделени.
Гори преминаваш
нелесно... Кажи!
Самотата ли вечер
по пътя ти свети?

За какво си, Любов,
и защо съм ти аз?
Не е лесно
последно да кажеш
"Тръгвам далече!
Отивам без Вас!"
и със сухи сълзи
... да заплачеш.

За какво си, Любов,
щом без теб не боли,
щом крадеш
от света цветовете?
За какво си, Живот?
Отговори ми! Дали
ще ме пуснеш -
без теб - с ветровете?

28.09.2013 г.
С.

неделя, 22 септември 2013 г.

Нов сезон

Във очите й тревата спи,
в косите - прецъфтялата липа;
в тишината й, когато завали,
с цветовете си пристъпва есента.

На разсъмване е най-красива -
със полуусмихнатата си луна;
във сълзите й - ръждиво-жива -
вплита пръсти с лятната ръка.

В близостта им края вижда тя -
във ветровете й тъгата си личи;
пътя към дома проправя есента,
макар да е затворила очи ...

22.09.2013 г.
С.

сряда, 10 юли 2013 г.

Кръговрат

Накичено с черешови мъниста,
протяга дланите дърво -
полято сутрин от росата чиста -
натежава в сянката си то.

Морни клоните докосват
за прошка Майката Земя -
така червиви не доносват
до край неземната тъга.

Макар година да отнеме;
листата да окапят чак -
безплодни, но без бреме,
ще се съживят отново - пак!


10.07.2013 г.
С.

понеделник, 8 юли 2013 г.

Когато идваше април

Когато идваше април
и търсех в устрема пътека,
без да иска, зад усмивки скрил,
в мен се взираше човека.

От стъпките се ронеха звезди,
а крачеше уверен той -
загърбил всичко, някога - преди,
пренебрегнал чуждия покой.

Опитваше на ум да прочете
редовете в прозаични листи
и вместо погледа до моя да сведе -
довя сълзи, зеленооки, чисти ...

08.07.2013 г.
С.

неделя, 7 юли 2013 г.

Опит за летене









Твойта сянка във стиха си вграждам,
да остане там ..., но за беля -
в лятото си жълто се прераждам
и към тебе винаги вървя.

Когато златото блести върху паважа
и на "Грибалди" ми започва деня,
не мога пред стиха си да не кажа,
че без тебе трудно ще летя ...

07.07.2013 г.
С.

понеделник, 24 юни 2013 г.

В сегашно време

Знаеш ли какво е да умееш
да си тук (до мен) в сегашно време,
да разлюбваш, да гориш и да живееш,
без изобщо (никак) да ти дреме?

Знаеш ли какво е да си старост
в цветовете на една дъга?
Знаеш ли какво е да си радост
не вчера, утре,... но сега?

...

В сегашно време дните се усмихват,
а слънцата - с лепкав реквием -
безвиновно-жълто ми намигат
и шепнат сладко "Carpe diem!"

24.06.2013 г.
С.

събота, 22 юни 2013 г.

Обет "Тишина"

Плачат хиляди звездни очи
и тревожно - във тиха напразност -
твоят прозорец злонощно мълчи
и разказва за мойта нещастност.

Уж е празно, ала нещо тежи,
и във лодката - с весла онемели -
греба без посока, защото боли -
от усмивките - в очите ми спрели.

22.06.2013 г.
С.

четвъртък, 20 юни 2013 г.

Не се сърди...

Не се сърди, че тръгвам рано,
не се сърди, че твоята сълза
по рамото ми не остави само
красиви спомени от абортирала мечта.

Не се сърди, че още те наричам
с имена на пожълтелите лета,
не се сърди, че във очите ти обичам
усмивките с лицата на слънца.

Не се сърди, че този залез ще отмине,
че се криеш под измислена дъга,
не се сърди, ... но запомни ме
преплела в твойта - своята ръка.

20.06.2013 г.
С.

вторник, 4 юни 2013 г.

Нощта

На К.

Отпива Нощта от мойта снага
и гневно в луната чаша разбива;
разпилява свойте стъпки - цветя,
и кърви... ненатрапно красива.

Жадни клони ароматът вдишват
на зелени, незабравени очи;
сенки на липа по устните й тичат -
те във немите й думи са лъчи.

Крачи тя - Нощта - сред слънчогледи
и с дъжда лицето си измива;
в кал - тъгата й, сълзите - бледи,
ала без битка - горда си отива.

04.06.2013 г.
С.

сряда, 8 май 2013 г.

Празно

Не зная какво ще ми тъсиш -
аз нямам какво да ти дам -
изпито от мене е слънцето
и ограбена празната длан.

Не зная какво е обичане
и нямам любови във мен!
Едно знам - що е отричане
и да гледаш във някой смирен.

Не зная какво ще ми търсиш!
Не намери ли празното там? -
в очите, във детското сричане,
в прецъфтелия облак излян.

07.05.2013 г.
С.

четвъртък, 14 март 2013 г.

Когато някой си отива

Когато някой си отива
и чувстваш, че оставаш сам,
очите нека не укриват -
животът е - да бъдеш прям.

И нека малките неща
да бъдат твоята поема.
Животът е съшит от сънища -
бреме всеки да отнема.

Когато някой си отива
и търсиш своята сълза -
тя винаги е жива -
скрита в нечия тъга...

14.03.2013 г.
С.