събота, 13 март 2010 г.

Sting - Fields Of Gold /превод/

"Ще ме видиш, когато западнякът
повее върху златните поля.
Забрави за слънцето в небето,
за разходка ми подай ръка."

Приюти се тя във своята любов
и се взря във нивата от ечемик;
остави се на тихата прегръдка,
косите се разстлаха в златния им миг.

"Ще останеш ли до мен? Бъди моя любима!
Ще забравим за ревнуваното слънце,
любовта на западняка е непобедима...
Полей покълналото в мене зрънце!"

Тялото й трепва, щом я аз целуна,
потъвам абстинентно в златните поля.
Пред обещания не ще се аз огъна,
заникът си с нея нека споделя.

"Разкажи за хубавото лято на нашите деца
Открий ме в западняка - спомени довя ..."

А със любовта си в залеза горят слънца
вятърът разстила се над златните поля ...

вторник, 9 март 2010 г.

Аман!


По стълбите в панелката търча си
(отново няма асансьор!).
Онази баба със булонка ме отучи
да питам "Кой ни е монтьор?!"

Спъвам се, навяхвам си крака и спирам
пред номер двадесет и две.
Отвътре - кикот, шепот и разбирам:
"Снощи пък си тръгна с Бе еМ Ве..."

Присвих очи и се надигнах -
предвкусих турската сплетня.
"Когато я целуна, аз замръзнах..."
(Отвърнах с нашенска си ругатня.)

Злобата се чак засрами
изглеждах сигурно като гамен.
Говорете смело зад гърба ми -
нали така сте винаги след мен!

9.03.2010г.
С.

Ц.З.