понеделник, 24 юни 2013 г.

В сегашно време

Знаеш ли какво е да умееш
да си тук (до мен) в сегашно време,
да разлюбваш, да гориш и да живееш,
без изобщо (никак) да ти дреме?

Знаеш ли какво е да си старост
в цветовете на една дъга?
Знаеш ли какво е да си радост
не вчера, утре,... но сега?

...

В сегашно време дните се усмихват,
а слънцата - с лепкав реквием -
безвиновно-жълто ми намигат
и шепнат сладко "Carpe diem!"

24.06.2013 г.
С.

събота, 22 юни 2013 г.

Обет "Тишина"

Плачат хиляди звездни очи
и тревожно - във тиха напразност -
твоят прозорец злонощно мълчи
и разказва за мойта нещастност.

Уж е празно, ала нещо тежи,
и във лодката - с весла онемели -
греба без посока, защото боли -
от усмивките - в очите ми спрели.

22.06.2013 г.
С.

четвъртък, 20 юни 2013 г.

Не се сърди...

Не се сърди, че тръгвам рано,
не се сърди, че твоята сълза
по рамото ми не остави само
красиви спомени от абортирала мечта.

Не се сърди, че още те наричам
с имена на пожълтелите лета,
не се сърди, че във очите ти обичам
усмивките с лицата на слънца.

Не се сърди, че този залез ще отмине,
че се криеш под измислена дъга,
не се сърди, ... но запомни ме
преплела в твойта - своята ръка.

20.06.2013 г.
С.

вторник, 4 юни 2013 г.

Нощта

На К.

Отпива Нощта от мойта снага
и гневно в луната чаша разбива;
разпилява свойте стъпки - цветя,
и кърви... ненатрапно красива.

Жадни клони ароматът вдишват
на зелени, незабравени очи;
сенки на липа по устните й тичат -
те във немите й думи са лъчи.

Крачи тя - Нощта - сред слънчогледи
и с дъжда лицето си измива;
в кал - тъгата й, сълзите - бледи,
ала без битка - горда си отива.

04.06.2013 г.
С.