четвъртък, 24 декември 2015 г.

Пътуването (#5)

След като вече имах подкрепата на сина ми, първото нещо, което трябваше да направя беше да се уверя, че Силвия ще бъде с него постоянно по време на отсъствието ми, разбира се, „без да му ходи по петите“, и че приятелите, с които беше на море също ще го наглеждат от време на време, без да му доставят повече въшки.
Второто беше да проверя как се стига до проклетия остров.

понеделник, 14 декември 2015 г.

Остров Донуса (#4)

 Вечерта, когато Макс ми каза, че иска да му помогна да ме направи щастлива, аз осъзнах, че той е нещастен заради мен. Аз бях човека, който му отнемаше щастието. Той тъгуваше още за баща си, но това, че плачех тайно от него, не му беше опората, която исках да му дам. Разбрах, че двамата трябва да бъдем щастливи поотделно, за да бъдем щастливи и заедно.

неделя, 29 ноември 2015 г.

Аз (#3)

Когато съм се родила, нашите още не са знаели как да ме кръстят. Майка ми се казвала Любов и предложила на баща ми да ме кръстят Надежда. Той обаче веднага направил асоциация с омразната си, а след като поотраснах – омразна на мен, леля Надка и категорично наложил вето на това име. И така решили да съм Вяра. 

неделя, 22 ноември 2015 г.

Макс (#2)

Синът ми днес е на седем и всеки ден за него е нов и различен. Помни баща си и вече не ме пита кога ще се прибере. Все повече започва да прилича на него. Казва се Павел, но откакто е на три сам се представя на всички като Макс. Мисля, че си го открадна от едно бездомно куче, което децата от квартала хранеха тогава, понеже не можеше все още да произнася добре името си. И до ден днешен изворът на желанието му за смяна на името за мен остава загадка. С Емил решихме да не му се противим и също започнахме да го наричаме така.

събота, 21 ноември 2015 г.

Съпругът ми (#1)

Събрахме се отново след три години, откакто се бяхме разделили вече веднъж. Намерихме се в нов етап от животите ни, които доброволно се сляха в един, болен от злокачествена любов.
Емил.
Името му е най-точното отражение на неговата същност – хармоничен във всяко отношение, разбиращ и …мил.
Запознахме се в университета и оттогава сме приятели. Станахме гаджета много след това. Два пъти. Вторият път беше фатален.

неделя, 8 ноември 2015 г.

Юг

Какво сме ние? Прекъсната окръжност,
на която краищата тихо криволичат,
море без дъно, погледи се търсят,
хоризонтите - и те на нас приличат.

Като в откъснат лист от изписана тетрадка,
думите във нас пак есенно са тъжни,
като деца без дом и петолиние без ноти
и те на самотата не остават длъжни.

Какво е есента без прелетните птици -
отново ние - там и тук,
но ако се превърнеш ти във птица,
аз ще се превърна в твоя юг.

08.11.2015 г.
С.

четвъртък, 8 октомври 2015 г.

Червен кръст

Като дърво на кората си имам
кръст червен, нарисуван от хора.
На онези без кръстове кимам
и без корени търся опора.

- Искаме същата тази украса!
- Но цената е твърде трагична.
Не знаете - казвам с гримаса -
че белязана значи различна!

08.10.2015 г.
С.

четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Върни се!

Аз дадох ти живота си
и след теб остана тишина.
Надянала с мълчание хомота си,
сред думи глуха аз снова.
Напред-назад и наобратно -
пътека издълбах във таз душа,
но без пътека в хоризонта ми
без живота на къде ли да вървя.
И сълзите си в жълтици да превърна
не мога да си купя нов живот.
Животе мой, как да си те върна,
че без тебе туй не е живот!

01.10.2015 г.
С.


неделя, 27 септември 2015 г.

Летни усмивки


Летните усмивки продължават,
макар с единия си крак във есента,
през прозореца дъжда да наблюдават,
опрели във стъклото му глава.

Коленете им ожулени мълчат,
но крещи безумно тази тишина:
"Върнете лятото! Тогава
ще се върне може би и любовта."

27.09.2015 г.
С.

вторник, 15 септември 2015 г.

Земя

Днес поисках да съм неродена.
Че защо ми е това -
да стъпвам по земя ранена,
без да мога да я променя.
Макар сълзите й да бърша,
към устните й да подам вода -
все някой рязко се обръща
и забива нож от другата страна.
Та таз земя е наша майка,
с усмивка ни е чакала да се родим -
със плач сме се родили, братко -
за туй ли чудим се с какво да я сломим?
Земята ни ни храни -
ние я мърсим
и ходим боси върху нея...
Дано,
дано успеем
да я съхраним.

15.09.2015 г.
С.

вторник, 11 август 2015 г.

Позна ли ме

Не сваляш звезди, а направо ги брулиш,
обещаваш изпитото майчино мляко.
До кога все така мен ще ме любиш?
Не видя ли обречени как сме чак жалко?

Все гледаш през мене - очертана със молив,
и с гумата триеш напразност,
крадеш цветовете... Остави ги! Напротив!
Те не запълват мойта прозрачност.

И драма без драма творим безобразно,
в самота без самотност се затваряме вяли,
да се имаме всъщност е толкоз прекрасно,
че се мразим от обич и нямаме цели.

От упор ще стрелям! За мене ти си
неримувана сричка във спора.
Позна ли ме вече, защото личи,
че съм твойта трагична на Яворов Лора.

11.08.2015 г.
С.

неделя, 9 август 2015 г.

Любовта

Мисъл на всеки се случва такава:
Що е за нас "любовта"?
Въпрос неуместен задава,
но какво е, какво ли е тя?

Тъгата е нейно начало,
сълзите бележат й край,
идва като нетърсено лято,
отива си в есенен рай.

Пътят й - низ от звезди -
продължава в бездънните леси -
дълбоки и мрачни гори
без луни и със плътни завеси.

Ако гледаш през нея,
мъгла ще е знай,
Ако вдишаш не смея
да предрека твоя край.

Любовта е окови и вечни крила,
сговорлива и злобна, със теб и сама,
неприкрита, несляпа, денят във нощта,
тя е наща отплата, че сме тук - на света.

09.08.2015 г.
С.

петък, 24 юли 2015 г.

Сляпа нощ

Нощта като Самуилова войска
прибира се с избодени очи,
изчезваща във утрото сама,
отлита като ято птици.

Увяхва в слънчогледен пламък,
избрала е да ослепее за беда
и да не се превърне в камък
гледайки във твоите зеници.

24.07.2015 г.
С.

четвъртък, 23 юли 2015 г.

В очите ми ято калинки

В очите ми ято калинки
множат своите точки, така
че преливат във черно зениците
живи - в тях приижда нощта.

И ми носи тя небосклони,
невидими чак от тъма,
но знам, че са там, а тя рони
от звездите си прах и тъга.

23.07.2015 г.
С.

вторник, 21 юли 2015 г.

Клада

Домът ми е изгаснало огнище
след жертвоприношение на любовта,
в отломките под пепелта му вижте -
ехти на вещицата сам плача.
А хорските очи, със свойта злоба,
разнасят на сълзите пепелта
и с прашните си стъпки, както могат
оставят рани по листа.
Душите мрачни, влажни, сиви -
тъмници на човешка добрина,
сковават дланите им във пестници,
жадни да ударят на мига.
Нима човек такъв се ражда -
изгаснал огън, без борба?
Не! Всеки огъня подклажда,
докато не го застрелят във гърба.
И сетне се превръщаме в най-черни
не хора, а от слама плашила,
докато не пламне огънят отново
от грешна, влюбена ръка.

21.07.2015 г.
С.

сряда, 15 юли 2015 г.

Объркани акорди

Обичам думте, но пък затова
ти говориш с пръсти и клавиши
и черно-бели, като тях така
минорни и мажорни дните ми се нижат.

Преследват ме объркани акорди
и все по-силно струните ми удряш.
Без звук съм аз, ала през буквените порти
можеш думите ми лесно да нанизваш.

Казват някои, че любовта е цветна.
Моята от скоро е във черно-бяло,
на аромат е твърде непрогледна,
а в очите петолиние е спряло.

21.06.2015 г.
С.

понеделник, 6 юли 2015 г.

Роба от стара любов

Снощи ме пресрещна тъмен бездомник,
скрил се в най-тихите улички в София.
Макар да бе жив, но с вид на покойник,
проклинаше всички и най-вече ония,
дето ограбен го беше оставил,
наметнат със роба от стара любов
и вез вяра се беше заканил
да живее със него - Животът - суров.
Пуснах петаче във скъсания му джоб
и се помолих да не носи такава
дреха, а от нова най-чиста любов,
че от старата вече нищо не става.

06.07.2015 г.
С.

неделя, 28 юни 2015 г.

Лека нощ!

В тъмното пристъпва Вечерта
и надвесва се със своите светулки
над все още будните деца,
легнали в небесни люлки.

Посипва ги с вълшебния прашец,
наронен от мечтите звездни,
за да спят по-сладко от медец
и да потънат в приказните бездни.

След туй Сънят със свойта пелена
обгръща ги срещу Кошмарът лош,
добрите по челото гали със ръка,
а на всички шепне "Лека нощ"

28.06.2015 г.
С.

събота, 27 юни 2015 г.

Pride

Горд е всеки, който може да обича
и посреща трудностите със любов.
Който мрази, способен е да се нарича
защитник, вярващ и на обществото роб.

Първобитно ли е искането за живот?
Риторични ли сме в нашите мечти -
за човечност, искреност, за своя вот?
Да мразим лесно е, а да обичаме - уви!

27.06.2015 г.
С.

Недоволство

Следобед, треска, дъжд и одеало...
есенно е, ала лятото не каня.
Парацетамол, пиано онемяло...
допушвам неугасналите фасове от Ваня(*).

Майната му, нека да съм болна,
щом трябва - нека ме тресе.
С пълен пепелник, ще бъда все доволна.
А вие? Ами вечно май не сте!

26.06.2015 г.
С.
_______
*  Ваня Щерева, "Фасове"

петък, 26 юни 2015 г.

Трамвайна любов

Следдесет-минутна коловозна тъга
на разклона е в оранжево спряла,
тромаво някак се подпряла така,
сякаш в безсмислие някой я чака.

Качих се, ти слезе - иронично сами,
оцветени и двама в оранжево зная.
Врати се отварят, но оттогава уви
аз оставам да чакам трамвая...

26.06.2015 г.
С.

вторник, 23 юни 2015 г.

Нощта отново е разчупила Луната

Нощта отново е разчупила Луната
и дала е от нея на своите деца -
по един комат на Тъжното и Самотата
и един за Спомена в човешките сърца.

Нощта е нощ, когато си се влюбил,
когато от безсъние си похитен
и чакаш утрото, а си изгубил
залъка си Радост от този Ден.

23.06.2015 г.
С.

неделя, 21 юни 2015 г.

Луната улови морето в шепа

Луната улови морето в шепа
и бърже го понесе към брега,
че между пръстите проклета
изплъзва се зелената вода.

Така и от очите само на човека
процежда се избягала сълза,
хваната нездраво в погледа му-шепа,
прелял в най-искрена вълна.

21.06.2015 г.
С.

Без ресто

В живота ни винаги все нещо даваме,
но като че ли повече обичаме да взимаме.
Така неусетно постепенно се предаваме
и се кланяме на Бога "Ние имаме!"

И тъй като отдавна аз съм в нямане,
предлагам да си разделим едно обичане
по равно, днес е лятното тебестоене
и без ресто можем в себе си да се въвличаме.

21.06.2015 г.
С.

Буря

Облаци бавно облизват върха й,
вятър разрошва гори разпилeни -
бурята силна пристъпва в дома й -
дъждовни целувки любовта са довeли.

Днес планината е прегърната цяла
в зелен аромат на окосена трева
и след бурята - кротко заспала,
познала страстта с ореол от дъга.

21.06.2015 г.
С.

събота, 20 юни 2015 г.

Безтебие

Ела, запали си. Накъде си затръгвал?
Ето две чаши, имам и лед,
че чисти все още не си се залъгвал
думи да пиеш. Нали си поет!

Сипи ми от оная тежка ракия,
дето на спомени люто мирише
и те удря от ляво, право в ония
рани, които вълчица ти ближе.

Накъдето да тръгваш, води ме натам,
че в безтебие инак изпадам.
Като книга без букви, цигара без плам
и очите без рими оставям.

20.06.2015 г.
С.

събота, 6 юни 2015 г.

Оставиш ли ме...

Оставиш ли ме - по следите ти ще тръгна
и ще преобърна със очите си света.
Ще се превърна в лято, за да те прегърна
със топлото си слънце в заранта.
Ще викам теб и без да се завръщаш,
във мислите ми ще се будиш всеки ден.
Светът ще онемее, за да можеш да ме чуеш
и да се откриеш в огъня си прероден.
Ще минат дни, а може би години,
за да стигне моят зов до теб.
Щом тръгнеш, очите ще боли ги
да гледат в празния след теб човек.
Не си отивай, преди да дойде сутринта -
ще ни изгубиш в тъмното, докато съмне,
и оставиш ли ме с вечерта сама -
навярно няма да съм жива утре...

06.06.2015 г.
С.

Нощта допива свойта бира в парка...

Нощта допива свойта бира в парка,
на онази пейка - старата клюкарка,
дето влюбените двойки лошо гледа
и с бездомниците сяда на беседа.

Тази нощ в прозорците наднича,
рови тя във самотата си и не отрича,
че по улиците в унеса си скита,
а любовта й в утрото е скрита.

05.06.2015 г.
С.

петък, 5 юни 2015 г.

Дано да завали

Един чадър, преливащ небосвод -
това ни трябва да сме само двама.
Един чадър и времето на заден ход
ще излекуват всяка наша рана.

Вятърът със мислите играе си.
"Какво остава?", питаш се. Нали?
За мен е ясно - подай ръката си и
ах, дано, дано да завали...

05.06.2015 г.
С.

събота, 30 май 2015 г.

"Обичам те"

Режисьорът "Снимаме!" крещи.
- Прошка искам! Нямам повече лъжи.
- Как пък не! Цяла съм инат.
Говори си на разплетения ми чорап.
"Имаме го!" се извиква той,
но сцената отива на към бой.
- Обичам те!
- О, моля ти се! Дилетант!
Не тичай след раздрънкания ми трабант.
- "Обичам те"- ивиква режисьора -
е за следващата сцена, моля!

"Обичам те" е само ред унил,
който някой режисьор е одобрил.

30.05.2015 г.
С.

петък, 29 май 2015 г.

Затворени в буркан лъчи

Откъсвам от посяти спомени
поникнали цветя - сълзи.
Прибирам в джоба си наронени
по пътя ми до тук трохи.

Прегръщам те на глас. Това е.
С огромни слънчогледени очи
пращам ти липа по вятъра, ухае
на затворени в буркан лъчи.

29.05.2015 г.
С.

сряда, 27 май 2015 г.

Аз минус теб

Две букви, издълбани в кората
на вековно-безмълвния дъб,
с джобно ножче, така - без отплата,
заедно с него все тихо растат.

Едната плюс втората - сплели ръце,
окончателна дума не правят.
"Аз" минус "Теб" пред "разбито сърце"
верен знака равно поставят.

27.05.2015 г.
С.

неделя, 24 май 2015 г.

Не ме наричай с мили имена

Не ме наричай с мили имена
и всички други страсти подтисни си.
Като мене не изпитваш ли вина?
Поспри се малко, почини си!

Не ми казвай колко те боли
и колко много липсвам вече.
Не се обаждай, просто забрави -
аз отдавна пиша отдалече.

Извини ме, не споделям
твоя начин на живот.
Сам си може би - без нея,
но сама бях с теб, любов.

24.05.2015 г.
Созопол

събота, 16 май 2015 г.

Лъжата

Проклета да е вечната ти слабост,
неприкритата ти непорочност,
страховете и лъжовната ти вярност,
всяка твоя подла гордост!

Прощавах всичко, но лъжата,
хванала те здраво за врата,
вкопчила се в теб - горката -
няма как да ти простя.

Тя - лъжата - е неоправдана,
носи само безпокойство.
Тя - лъжата, Санчо, те оставя
винаги и без достойнство.

16.05.2015 г.
С.

вторник, 12 май 2015 г.

Гледаш ли към мен?

на баба ми

Заради тебе зная - има рай.
На гости скоро ще ти дойда.
Приказките ти ми липсват най
и онзи тежък поглед - твоят.

Тръгна. Аз не се сбогувах
и нямаше прегръдка... Жалко!
Малка бях и се страхувах,
моя мила втора майко.

Разпознавам те във пламъка
на всяка свещ, която паля,
и те виждам как без мъка
се усмихваш на белите, дето правя.

Гледаш ли към мен, защото,
майче, само тебе имам?
Избави се от старостта си - злото,
но в мене млада си и не унивам.

22.03.2015 г.
С.

неделя, 10 май 2015 г.

Мързеливата неделя

Обичам мързеливата неделя,
която ме разлиства с поглед чист.
Разсипвам непохватно върху нея
сутрешното си кафе - статист.

Излежавам се със мързеливата неделя -
как обичам нейните очи -
дълбоки, топли - като нея.
Прегръща ме с деня си и мълчи.

Непрогледна като тъжен стих
и безмълвна като неполучено писмо,
как е трудна мързеливата неделя,
но с усмивка на дете добро.

10.05.2015 г.
С.

Две врабчета


Две врабчета се надумали.
Стъмнило се и се вмъкнали
в златните лозя до село
грозде да крадат умело.

Тежки били плодовете
и решили вкупом двете:
"Да си хапнем грозде на корем,
няма как да го берем!"

Яли, яли и заспали -
толкова били преяли,
че надули се като балони
и сънят успял да ги догони.

А на сутринта,
дядо с тежката метла
погнал ги и тъй крещял -
чак петелът онемял.

"Чакайте сега да видя
кой от гроздето ми взима,
без да пита, а краде -
ушите му ще дърпам две!"

31.12.2014 г.
С.

събота, 9 май 2015 г.

Женските сълзи

Женските сълзи са най-жестоки.
Появяват се навсякъде и независимо кога,
гримът развалят и разкъсват на посоки
всяко мъжко его, суета.

Женските сълзи, без милост,
щом тъжни са - пробуждат и у другиго тъга,
сплетничат, говорят зад гърба ти,
изкарват всяка черна риза и вина.

Женските сълзи - такава напаст -
докопат ли се те до някоя жена -
не я оставят, ако не напълнят
до гуша давещата се душа.

09.05.2015 г.
С.

Най-ярка е звезда, която пада...

Най-ярка е звезда, която пада
и несмело е затворила очи.
"Към смъртта си, някой казва, бяга",
а за друг е неизречени мечти.

Човек, обаче пада ли - той гасне
и загубва всичко, всеки и това,
което има, преди да трябва да порасне,
което най- е ценно - любовта.

Колкото и дни да е животът ти,
Щом дните ти са без любов - 
свършен си, приятелю, това ти,
мамка му, не е живот!

08.05.2015 г.
С.