Когато тъмно е и тихо е,
във булеварден полумрак
уж прибирам се, ала оставам
като незаминал и пустеещ влак.
Тежки колелата не помръдват,
скърца вятърът през незатворени врати,
стоя на пътя, търся спомен
как да продължа, но ти
всички карти с теб отнесе,
а коловозите, покрити с прах,
мълчат като листа на есен -
примирени във един умиращ свят.
И вече няма унес - само самота,
безмълвен булевард с най-тихите очи.
Да тръгна, ала как да продължа
нанякъде? Започна да вали.
11.06.2016 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар