неделя, 27 септември 2015 г.

Летни усмивки


Летните усмивки продължават,
макар с единия си крак във есента,
през прозореца дъжда да наблюдават,
опрели във стъклото му глава.

Коленете им ожулени мълчат,
но крещи безумно тази тишина:
"Върнете лятото! Тогава
ще се върне може би и любовта."

27.09.2015 г.
С.

вторник, 15 септември 2015 г.

Земя

Днес поисках да съм неродена.
Че защо ми е това -
да стъпвам по земя ранена,
без да мога да я променя.
Макар сълзите й да бърша,
към устните й да подам вода -
все някой рязко се обръща
и забива нож от другата страна.
Та таз земя е наша майка,
с усмивка ни е чакала да се родим -
със плач сме се родили, братко -
за туй ли чудим се с какво да я сломим?
Земята ни ни храни -
ние я мърсим
и ходим боси върху нея...
Дано,
дано успеем
да я съхраним.

15.09.2015 г.
С.