неделя, 28 юни 2015 г.

Лека нощ!

В тъмното пристъпва Вечерта
и надвесва се със своите светулки
над все още будните деца,
легнали в небесни люлки.

Посипва ги с вълшебния прашец,
наронен от мечтите звездни,
за да спят по-сладко от медец
и да потънат в приказните бездни.

След туй Сънят със свойта пелена
обгръща ги срещу Кошмарът лош,
добрите по челото гали със ръка,
а на всички шепне "Лека нощ"

28.06.2015 г.
С.

събота, 27 юни 2015 г.

Pride

Горд е всеки, който може да обича
и посреща трудностите със любов.
Който мрази, способен е да се нарича
защитник, вярващ и на обществото роб.

Първобитно ли е искането за живот?
Риторични ли сме в нашите мечти -
за човечност, искреност, за своя вот?
Да мразим лесно е, а да обичаме - уви!

27.06.2015 г.
С.

Недоволство

Следобед, треска, дъжд и одеало...
есенно е, ала лятото не каня.
Парацетамол, пиано онемяло...
допушвам неугасналите фасове от Ваня(*).

Майната му, нека да съм болна,
щом трябва - нека ме тресе.
С пълен пепелник, ще бъда все доволна.
А вие? Ами вечно май не сте!

26.06.2015 г.
С.
_______
*  Ваня Щерева, "Фасове"

петък, 26 юни 2015 г.

Трамвайна любов

Следдесет-минутна коловозна тъга
на разклона е в оранжево спряла,
тромаво някак се подпряла така,
сякаш в безсмислие някой я чака.

Качих се, ти слезе - иронично сами,
оцветени и двама в оранжево зная.
Врати се отварят, но оттогава уви
аз оставам да чакам трамвая...

26.06.2015 г.
С.

вторник, 23 юни 2015 г.

Нощта отново е разчупила Луната

Нощта отново е разчупила Луната
и дала е от нея на своите деца -
по един комат на Тъжното и Самотата
и един за Спомена в човешките сърца.

Нощта е нощ, когато си се влюбил,
когато от безсъние си похитен
и чакаш утрото, а си изгубил
залъка си Радост от този Ден.

23.06.2015 г.
С.

неделя, 21 юни 2015 г.

Луната улови морето в шепа

Луната улови морето в шепа
и бърже го понесе към брега,
че между пръстите проклета
изплъзва се зелената вода.

Така и от очите само на човека
процежда се избягала сълза,
хваната нездраво в погледа му-шепа,
прелял в най-искрена вълна.

21.06.2015 г.
С.

Без ресто

В живота ни винаги все нещо даваме,
но като че ли повече обичаме да взимаме.
Така неусетно постепенно се предаваме
и се кланяме на Бога "Ние имаме!"

И тъй като отдавна аз съм в нямане,
предлагам да си разделим едно обичане
по равно, днес е лятното тебестоене
и без ресто можем в себе си да се въвличаме.

21.06.2015 г.
С.

Буря

Облаци бавно облизват върха й,
вятър разрошва гори разпилeни -
бурята силна пристъпва в дома й -
дъждовни целувки любовта са довeли.

Днес планината е прегърната цяла
в зелен аромат на окосена трева
и след бурята - кротко заспала,
познала страстта с ореол от дъга.

21.06.2015 г.
С.

събота, 20 юни 2015 г.

Безтебие

Ела, запали си. Накъде си затръгвал?
Ето две чаши, имам и лед,
че чисти все още не си се залъгвал
думи да пиеш. Нали си поет!

Сипи ми от оная тежка ракия,
дето на спомени люто мирише
и те удря от ляво, право в ония
рани, които вълчица ти ближе.

Накъдето да тръгваш, води ме натам,
че в безтебие инак изпадам.
Като книга без букви, цигара без плам
и очите без рими оставям.

20.06.2015 г.
С.

събота, 6 юни 2015 г.

Оставиш ли ме...

Оставиш ли ме - по следите ти ще тръгна
и ще преобърна със очите си света.
Ще се превърна в лято, за да те прегърна
със топлото си слънце в заранта.
Ще викам теб и без да се завръщаш,
във мислите ми ще се будиш всеки ден.
Светът ще онемее, за да можеш да ме чуеш
и да се откриеш в огъня си прероден.
Ще минат дни, а може би години,
за да стигне моят зов до теб.
Щом тръгнеш, очите ще боли ги
да гледат в празния след теб човек.
Не си отивай, преди да дойде сутринта -
ще ни изгубиш в тъмното, докато съмне,
и оставиш ли ме с вечерта сама -
навярно няма да съм жива утре...

06.06.2015 г.
С.

Нощта допива свойта бира в парка...

Нощта допива свойта бира в парка,
на онази пейка - старата клюкарка,
дето влюбените двойки лошо гледа
и с бездомниците сяда на беседа.

Тази нощ в прозорците наднича,
рови тя във самотата си и не отрича,
че по улиците в унеса си скита,
а любовта й в утрото е скрита.

05.06.2015 г.
С.

петък, 5 юни 2015 г.

Дано да завали

Един чадър, преливащ небосвод -
това ни трябва да сме само двама.
Един чадър и времето на заден ход
ще излекуват всяка наша рана.

Вятърът със мислите играе си.
"Какво остава?", питаш се. Нали?
За мен е ясно - подай ръката си и
ах, дано, дано да завали...

05.06.2015 г.
С.