четвъртък, 29 декември 2016 г.

Очертаят ли звездите млечен път

Очертаят ли звездите млечен път,
по него аз следите ти намирам
и тръгвам, зная, че под мен светът
без теб е... и с деня умира.

Утро, пожали човека,
който жив е само във съня.
Не, не ме събуждай! Нека,
нека още малко
да поспя.

29.12.2016 г.
С.

сряда, 28 декември 2016 г.

Коледата невъзможна

Изпепеляваща светлина прогаряше клепачите ми сякаш бяха от оризова хартия. Инстинктивно ги закрих с длан и внимателно надникнах между пръстите си. Слънцето нахлуваше необезпокоявано през прозореца. Приглушен от възглавницата стон издаде възмущението ми, че не съм дръпнала пердето снощи, и тогава видях, че корнизът е откачен в единия си край, а халките, придържащи параванът ми към света, са се измъкнали от хватката му.
Лежах по корем и така бях разпиляла крайниците си, че двойното легло ми се струваше малко. Успях да докопам телефона от нощното шкафче. Беше 8:25. Усетих пулсираща болка, която разцепваше главата ми и излизаше през двете слепоочия. Това, че се успивах за работа, не беше нещо ново. Датата, изписана на дисплея обаче, бе причината за миг да не мога да си поема въздух.