вторник, 27 юли 2010 г.

Не се предавай!




Limited edition for Zory! ;)

Виждаш, че отново всичко рухва,
искаш да избягаш на четири страни,
навсякъде и всеки те настъпва,
недей му връща - усмихни се и прости!

Щом не те познава някой, а обижда -
спомни си, че човешко е да се греши,
вдигни глава - днес той не вижда,
но знай, че утре може да си ти!


27.07.2010г.
С.


понеделник, 26 юли 2010 г.

Поспри за малко ...



Поспри за малко, стой - не тръгвай -
неизречени са много мои думи ...
Не ще успея утре да те върна,
затова помни ти нотите между ни.

Поспри за малко, искам да ти кажа:
причината за всичко днес си ти -
за слънчевите дни, кръвта върху паважа,
истините и лъжите ... Моля те, прости!

Поспри за малко - някой те обича,
а може би готов е, дори и да скърби,
мечтите си извечни да почне да отрича
завинаги ... неописуемо - макар и да боли...

Поспри за малко, а сетне ... отиди си.
Това бленуваш нощ и ден, нали?
Щастие щом искаш - тръгвай - намери си,
ще се усмихваш, както никога, дали ...

26.07.2010г.
С.

събота, 17 юли 2010 г.

Безцветно




В очите - врязани дълбоки белези -
изпиват всеки цвят от моя ирис,
сочат хоризонта - росни и унесени,
а смъртта им носи тъжен мирис.

И плахо, иззад светлосенки сиви,
потрепва тихо молив върху листа,
драска и разкъсва с думите горчиви
мисълта в домът ми - блудкава, нечиста.

Но в стаята не влиза вече никой,
цветята се превиват в белите саксии,
отпиват жадно мъка - ненаситни,
и чакат свойте нови орисии.

Ах, как светът не беше черен
последно във тревата като ходих боса
и розите не криеха си цветовете
зад рафта, пълен само с проза ...

17.07.2010г.
С.

събота, 10 юли 2010 г.

Върни я!*



Дадох вярата си безвъзмездно;
подарих ти слънцето, усмивките, дъгата;
взе ми есента и цветовете
и във мен остана самотата.

Върни ми спомените, снимките, смехът;
върни ми истината, зрънцето, душата.
Искам си надеждата отново! Затова
върни ми всичко без отплата!

Искам пак да мога да обичам,
искам искрено да чувствам или страдам!
Чистата любов не става на омраза,
затова върни я - за да спра да бягам!

10.07.2010г.
С.

____________
* In memory of a great love

петък, 2 юли 2010 г.

За мъничко любов ...




За мъничко любов пресякла бих света,
очите си бих дала за напръстник със топлина.
Защо са ми ръце, щом никога така
няма да прегръщам, да лаская, да трептя?

За мъничко любов косите си аз давам -
защо са ми ако не радват топли две очи?
Последния си дъх и нищо във замяна
не искам ... само къс лъчи ...

2.07.2010г.
С.

четвъртък, 1 юли 2010 г.

Плачът на цветята


Във съня си проплакват цветя - 
там - в саксията стара на баба.
Нечовешка, но близка тъга
се прокрадва - неловка и няма.

А как са красиви, дори и да плачат -
цвета си разтворили са пред целия свят,
може за никого нищо да значат,
но разцъфтяват, увяхват - макар и със свян.

Не разбираш! Те всъщност не страдат,
и роса не е тази сълза,
но прераждат се по Голгота към Храмът,
а не сме ли и ние цветя...?

1.07.2010г.
С.

Снимка: Zvetanka Shahanska