сряда, 26 декември 2012 г.

Limite

Не, не искам да идваш в съня ми
и не гледай със огън във мен.
Този дом е пределът, любими,
не, не влизай във него смирен.

Във очите ти кървава пепел
разяжда - покоя на мирна сълза -
не плачи, не ме искаш, любими,
в тази нощ не се ражда звезда,

а затихва във мрака усмивка
и на края се вижда лика.
Не, не идвай при мене, любими,
тази нощ ще е само една.

26.12.2012 г.
С.

неделя, 16 декември 2012 г.

И без сюжет...

И без сюжет - напук ще пиша -
накъсват мислите ми сини брегове -
и прозата ми с рими ще закича,
за да има сили пред кого ли не.

Разливам сълзи и съшивам ямби -
без хоризонт остават тези светове,
и гледам в тях - очи безкрайни -
докато загубят смисъл мойте редове.

16.12.12 г.

С.

неделя, 26 август 2012 г.

Думите

Вятърът искрите тъжно разпилява
и догаря с думите ми този ден,
аромат на сълзи тихичко довява
и наднича в погледа ми победен.

Оставям зад гърба си всички страхове,
с ръката си загребвам шепа пръст,
във думите изгарят мойте грехове
и тези думи ще са моят кръст...

26.08.2012 г.
С.

понеделник, 20 август 2012 г.

Immortal

Поглеждам и виждам как вятъра
носи във въздуха синкав куплет.
Очите - живяли са някога -
днес танцуват в печален дует.

И тъгата жестоко усмихва се,
и камъкът превръща се в пясък.
Вълните - кротко разбиват се
оставят след себе си крясък.

20.08.2012 г.
С.

неделя, 24 юни 2012 г.

Празен лист

Нечути думи, празен лист,
изписан от сълзите ти горещи,
замъглено през прозорец чист
надничаш в първите ни срещи.

Пътища, усмивки - все отречени,
лъкатушат сред годините с тъга
и в тишината си - макар изречени,
търсят свойта свобода.

24.06.2012г.
С.

събота, 5 май 2012 г.

Без грим


Прекрачвам през прага на наща врата
и събувам унило усмивките сиви,
поглеждам към теб и оставам сама
и вече съм гола, и някак без сили.

Това ли е? Проплаква пияна нощта,
плахо наздравица вдига детинска.
Това ли е? Отронвам въпроса с тъга
и вече съм своя, и някак съм истинска.

05.05.12г.
С.

понеделник, 9 януари 2012 г.

Нестинарка


Плахо стъпва върху въглени горчиви
и разстила жадно свойта самота,
пропукват тихо съчките ранили
със огъня си жарък босите крака.

Ала от сЪлзите й пламъкът не гасне -
в очите й мъждука пътя към дома -
отново той е ... тъй неясен,
пропит разсеяно от аромата на жарта.

09.01.2011г.
С.