четвъртък, 29 декември 2016 г.

Очертаят ли звездите млечен път

Очертаят ли звездите млечен път,
по него аз следите ти намирам
и тръгвам, зная, че под мен светът
без теб е... и с деня умира.

Утро, пожали човека,
който жив е само във съня.
Не, не ме събуждай! Нека,
нека още малко
да поспя.

29.12.2016 г.
С.

сряда, 28 декември 2016 г.

Коледата невъзможна

Изпепеляваща светлина прогаряше клепачите ми сякаш бяха от оризова хартия. Инстинктивно ги закрих с длан и внимателно надникнах между пръстите си. Слънцето нахлуваше необезпокоявано през прозореца. Приглушен от възглавницата стон издаде възмущението ми, че не съм дръпнала пердето снощи, и тогава видях, че корнизът е откачен в единия си край, а халките, придържащи параванът ми към света, са се измъкнали от хватката му.
Лежах по корем и така бях разпиляла крайниците си, че двойното легло ми се струваше малко. Успях да докопам телефона от нощното шкафче. Беше 8:25. Усетих пулсираща болка, която разцепваше главата ми и излизаше през двете слепоочия. Това, че се успивах за работа, не беше нещо ново. Датата, изписана на дисплея обаче, бе причината за миг да не мога да си поема въздух.

събота, 29 октомври 2016 г.

С глава надолу

Забравил ли си да се мръщиш?
Усещаш ли се, че летиш?
Животът е със странен хумор -
ще се опита да те спъне, да пълзиш,
но не се предавай! Не е лесно
да си слаб, бездушен, без кураж.
Ако се откажеш, ще е честно
да не си живял дори и час!
Има мигове, които
преобръщат целия живот,
но с глава надолу най- е лесно
да стъпваш по небето като Бог.

23.10.2016 г.
С.

понеделник, 26 септември 2016 г.

Любовта не произвежда тъжни хора

Любовта не произвежда тъжни хора.
Тя е трудна, лесна, с две лица –
понякога е твоята опора,
понякога разбива те като скала.
Любовта е грешница и без вина,
тя е нашето начало или край,
сами избираме каква да бъде тя –
днес може да е пъкъл, утре – да е рай.
Любовта е странно измерение
и може, без да знаеш за това –
да те носи на високо. В мен е без съмнение
и питам те: дали и в теб е тя?

24.09.2016 г.
С.

събота, 24 септември 2016 г.

Страхът

Страхът е пропукана броня,
камуфлаж, нерешима задача
и кара ме да се усмихна
само, за да не заплача.
Страхът е приятелско рамо,
бягство в самотни недели.
Страхът от любов е не само
непрежалими прегради, несмели
криле на изгубени птици
и тъга понякога го наричам.
Затова срещу него заставам
и през страха си аз пак те обичам.

24.09.2016 г.
С.

неделя, 28 август 2016 г.

Дали изобщо ще се случиш

Омръзна ми от празни хора,
уморих се все отвън да чакам.
Чорапите ми - мокри на простора,
прокиснаха от празни обещания.
Зад заключени врати
най-често няма никой,
а отключените -
мъчно се отварят.
И идва време, болно от очаквания,
а сълзите ни (макар изсъхнали)
остават.
Главата от съмненията натежава
и можеш само залезите да получиш,
но всеки също изгревите заслужава
и чудя се
дали изобщо ще се случиш.

28.08.2016 г.
С.

неделя, 21 август 2016 г.

На тръгване не се прегръща

Тръгвам си, за да не мисля
има ли при теб за двама място.
От невъзможната любов
май няма изход
и единственият път е бягство.
На тръгване не се прегръща
(очите ми като море на вкус са),
защото ако те прегърна,
вече никога не ще...
не ще успея да те пусна.

21.08.2016 г.
С.

неделя, 14 август 2016 г.

Мое вкъщи

Искам да ме будиш във неделя,
да съм твое утро, твое бягство,
да не ме сравняваш с нея -
миналата болка. С нея ще е тясно.
Да съм твоя тежест - нямам намерения
и никога не ще те притежавам.
Да прегръщам вече нямам угризения -
с теб е лесно. Мога да прощавам,
че пак работиш - постоянно.
Но искам да не ми се мръщиш,
аз да бъда твойта събота,
а ти да бъдеш мое вкъщи.

14.08.2016 г.
С.

Несподелената любов

Несподелената любов е най-голяма -
на нея верен си безпрецедентно.
Несподелената любов не те ранява,
макар да си вглъбен и мислиш ежедневно,
да се усмихваш някак глуповато,
да не знаеш как си стигнал там
и без да тръгваш - да пристигаш в лято
и да намираш, а да знаеш, че си сам.
Несподелената любов - най-истинска и чиста,
най-лека уж, ала вечер как тежи.
Ако знаеш как към себе си притискам
спомените с теб - несънувани дори...

14.08.2016 г.
С.

вторник, 9 август 2016 г.

6 минути

Казват, че когато
не можеш вечер да заспиш,
във нечий сън е вероятно
да бъдеш, без да знаеш,
че гориш,
че си нахлул във нечий свят
и стръпките ти там оставят
като в пясъка на топъл бряг
следи, които могат да раняват.
И тази вечер знам - ще криволичиш
по ръба на моя сън,
ще моля утрото да не наднича
с вълните си и да остане вън -
пред прага на оранжевия хоризонт,
зад който слънцето в засада
изчаква да открие фронт
срещу пясъчната ни блокада.
Но имам 6 минути във предимство,
6 минути съм напред,
за 6 минути имам всичко -
брега и стъпките, и теб.

09.08.2016 г.
С.

неделя, 7 август 2016 г.

Разпилени мисли

Разпилени мисли в тишина
събирам, а ръцете ми треперят –
изпускам ги неловко, без вина
се спъвам в тях
по пътя си да те намеря.
Наблюдаваме живота от високо
като от последен ред на кино-зала –
не виждам, сякаш е дълбоко
онова море,
в което съм боляла.
Седя до теб,
искам да съм твоята цигара и тихо,
без да ти горча,
изгубена в очите ти, тогава
мога само да мълча.

07.08.2016 г.
С.

петък, 8 юли 2016 г.

Нощта, притворила клепачи...

Нощта, притворила клепачи,
ме води в сянката си да те срещна,
да разкажеш за деня си,
аз да се оплача
колко липсваш. Колко е гореща
на морето лунната пътека.
С нестинарски стъпки ще я извървя.
В ръцете ти - потърсила утеха,
ще посипя лунен прах и ще заспя,
намерила човешкото в човека.
А сутринта - дошла, ще те прогони
и сънят със нея ще си отлети.
Денят ми струпва хора със вагони,
ала къде, къде сред тях си ти...

07.07.2016 г.
С.

петък, 1 юли 2016 г.

Балерина

Прави вечер пируети,
повдига се на палци в тъмнината
и след всички скъсани билети
пачката й е за смяна,
но душата -
тази тъжна балерина,
задържа се
върху разкървавени пръсти,
по-силна е облечена в коприна,
и наднича сякаш
любовта
да търси...

01.07.2016 г.
С.

четвъртък, 30 юни 2016 г.

Запратила сърцето си в простора

"Не виждате? Сложете си очите."
Камелия Кондова

Запратила сърцето си в простора,
то връща се при мене - бумеранг -
напоено със усмивките на хора,
откраднали съня ми. Точно как
намърдали са се във празната глава
не знам. В очите корабче пълзи.
Не, няма как да е от тая
любов, която може да лети.
От слънчогледите съм по-слънчасала.
Невъзможно е това да бъде тя.
Цялата ми Мара втасала,
сега цветя да късам, да броя...
"Обича ме" или пък "не"
не е по-важно
от това да пращам своите сърца,
какво като във тях е прашно...

"Грешиш, ми казват, ще размине."
"Лъжете се, само ми горчите."
Това от ляво няма да изстине.
"Не виждате! Сложете си очите!"

30.06.2016 г.
С.

сряда, 29 юни 2016 г.

"С любов: твоя"

Има хора, бедни, такива -
изгубени във свойта суета -
искат да ми потрошат молива.
Можела ли съм без тях да продължа (!?)
Ей, хора, вие сте "били"
и страницата с вас е изгоряла.
Ще пиша и след сто луни (!)
върху повърхността им бяла.
Но днешната луна не е за вас
и загледана без цензура в прибоя,
наблизо някъде дочувам джаз
и подписвам се "С любов" и "Твоя".

29.06.2016 г.
С.

понеделник, 27 юни 2016 г.

Виновна

Виновна съм, че пия все на екс
от чашата ти пълна с лято.
Виновна съм, че без предтекст
вярвам в любовта, която
не ти се връща. Все така
виновна съм, че има време,
в което вечер някога боли.
Виновна съм - била съм спомен
и сълза във нечии очи.
Виновна съм, че край оградата отглеждам
коприва, плет и всякакви бодли,
че обичам да се влюбвам безнадеждно.
Виновна съм и винаги ще съм такава,
                                             но прости!

27.06.2016 г.
С.

неделя, 19 юни 2016 г.

Далеч от себе си

Ароматът на липа понякога ми липсва. Това понякога е всъщност твърде често.
Усещам го точно, преди да се появиш и изчезва, сякаш си го прибрал в джоба си на тръгване.
А как обичам този аромат, когато вали, когато улиците са мокри и дъждът е измил въздуха така, сякаш да остане само той, всъщност само ти…

вторник, 14 юни 2016 г.

Коя съм аз?

"Коя съм аз?" - заклещени до болка
между слепоочията думите стоят.
Защо е важно? Знае ли се колко
струвам, за да си откупя думичката "смърт".
Не искам да умирам, не ща и да живея вечно,
притрябвали са ми неземните блага,
но искам, чувствам, че ми е потребно
със думи да търгувам. До кога така
все "болка"- та със строфи ще заменям
и от речника като скъперник ще пестя?
За "щастие"- то май ще се събира вечно...
И "самота" си имам. Нека да платя (!)
със нея - бих си взела мъничко "добро",
остане ли ми нещо, ще го дам за "лято".
Но има думи, изографисани с перо
и не за продан са "обичам", "прошка" и когато
някой се опитва тях да продаде,
под веждите ми се събира жлъч безкрайна.
"Не са за всеки! Вий сте зверове!"
Понякога не псувам - моя малка тайна.
Коя съм аз, полага ли ми се мирó...
Често със череши май преяждам.
Тежа ли на кантара, колкото "добро",
коя съм - чак на себе си досаждам.

14.06.2016 г.
С.

понеделник, 13 юни 2016 г.

Кафявите очи

Кафявите очи били най-топли.
Аз казвам, че във тях не може да не завали.
Кафявите очи събират бури безподобни,
в тях можеш да изгубиш най-светлите си дни.

Кафявите очи се срещат ежедневно,
но различни са те всеки ден -
дълбоки са, когато им е гневно,
и режат като с нож, когато са във плен.

Кафявите очи - два крехки кехлибара,
събрали във цвета си целия живот -
тревичките, небето, ада, също рая -
в едничка дума, в думата любов.

13.06.2016 г.
С.

събота, 11 юни 2016 г.

Как да продължа...

Когато тъмно е и тихо е,
във булеварден полумрак
уж прибирам се, ала оставам
като незаминал и пустеещ влак.
Тежки колелата не помръдват,
скърца вятърът през незатворени врати,
стоя на пътя, търся спомен
как да продължа, но ти
всички карти с теб отнесе,
а коловозите, покрити с прах,
мълчат като листа на есен -
примирени във един умиращ свят.
И вече няма унес - само самота,
безмълвен булевард с най-тихите очи.
Да тръгна, ала как да продължа
нанякъде? Започна да вали.

11.06.2016 г.
С.

Всички имаме два живота

Разказът е представен на 29.02.2016 г. във формата "Пощенска кутия за приказки" от Людмила Сланева по темата "Извънредни новини".



Имам няколко въпроса към вас.

Задъхвали ли сте се някога?

Напоследък ми се случва твърде често. Навсякъде. Когато изкачвам стълбите още преди четвъртия етаж, на пътеката във фитнеса, докато наблюдавам бицепсите на колегата, неуместно покрити с ръкавите на ризата му. Реших, че е февруарска пролетна умора. Когато усетих, че се задъхвам и в съня си, вече знаех, че трябва да отида на лекар. Всичките ми роднини имаха високо кръвно, аз бях с ниско. Освен че съм изтърсака в семейството, това означаваше, че нещо със сърцето ми вероятно не беше наред.

вторник, 7 юни 2016 г.

Всяка вечер...

Всяка вечер „Стига!“
Сутрин казвам „Продължавай!“
„Отказала ли съм се?!“ някак
риторично прозвучава…
Мразя евтини брътвежи,
рециклираните Ви души.
Боклуци сте, невежи!
Животът е да сте „били“ и
не със скръб на гроба Ви да плачат -
да се радват, че сте били тук,
но без ценности прокажен
е денят, нощта Ви,
бедни сте…
уви.
Мразя жалката Ви проза,
лъскавите Ви лъжи.
Въпросът Ви не може да се скрие.
„Кой направи те такава?“

„Вие, може би.“

07.06.2016 г.
С.

понеделник, 6 юни 2016 г.

В понеделник

В понеделник ми се плаче,
ще пропуша и пропия,
а как ми се умира, даже
трудно е да скрия.
Телефонът неуморно лае -
побеснял от тишина.
Само ти не се обаждаш. Знае
и се сърди на това.
Не мога! Ще запаля!
Трябва или не,
не я поглеждам тая -
мойта съвест, ме кълне.
Да запаля, но е късно.
Вече някъде - гори.
Вляво е пожарът - точно
там, където си.

06.06.2016 г.
С.

събота, 30 април 2016 г.

Чернова

Денят събужда се - намачкан лист,
и търси с погледа си да те срещне,
редят се празни думи... ръкопис
със много правописни грешки и без тебе.

Преобръща улиците със лъчите си,
вижда те в съседните коли,
в асансьори лъжат те очите ти...
защо не е той там, уви...

Денят за тази среща се оглежда,
изморен от припознатите лица,
до поредния послушно се подрежда;
без теб денят е просто чернова.

30.04.2016 г.
С.

неделя, 3 април 2016 г.

Ти не дойде

Помниш ли Старият мост?
На него аз вчера те чаках,
вплела слънца във косите.
Ти не дойде. Аз заплаках.
Обеща ми да видим Уфици,
в Санта Кроче да се целуваме тайно
и с ръце, разперени като птици,
да позираме някак нехайно.
Ти не дойде. Аз се събудих
в очите със спомен, че нямам
усмивката, в която се влюбих,
невиждана, невъзможна и няма.

03.04.2016 г.
С.

сряда, 2 март 2016 г.

Синьо

Очите ти ухаят на море
и покрив няма твоят небосклон.
Мислите - ръце са на дете,
хвърчило хванали - безтебен стон.

Очи не са, а късове небе -
над свойте хоризонти все тежат.
Океани - не, а цели светове,
преливат в синьо... и мълчат.

01.03.2016 г.
С.

четвъртък, 4 февруари 2016 г.

Пробуждане

Очите привикнаха с тъмното,
нощта ми отново е ден.
Предпочитам да срещна отвъдното
наместо от теб да съм в плен.
Отляво във мене - жарава,
горях и отново - горя.
Нощта ми е ден, но тогава
след утрото чак ще заспя.
Очите обикнаха тъмното,
но не мога без ден да раста.
Отляво във мене е утрото.
Горях. И без теб ще горя.

04.02.2016 г.
С.