Усмивката

Търся я във детските очи
и всеки ден частиците събирам,
останалите сме затворени врати
и в болката си радостите крием.

Дори във лошото намирам добрина.
Опако на черното не винаги е бяло!
И пътят ни описан е с дъга,
и слънцето ни чака нейде спряло.

Винаги усмивката в очите нося -
макар понякога със поглед наранен -
нали сълзите са усмивки на тъгата...
Моят взор така е просветлен.

24.11.2010г.
С.

Живот под наем

Ако животът ми под наем е -
тогава ти го подарявам,
не се научих как да го откупя,
дори не го и заслужавам.

Докато сърцето ми е в барикада
и не съумея аз да я сваля -
изплашена да не пострадам,
не ще опитам да се съживя.

Така и не намерих своя дом.
Нима достатъчно не обикалях?
И в скитането си сред хорските сръдни
дали без време не останах...

23.10.2010г.
С.

Вяра

СЪлзите си спомени наричаме,
във мъката се давим жадни
и след толкова изречени "Обичам те!"
сякаш сме напълно празни...

Времето отмива нашите следи
и от утрото си бягаме далечни...
Не, не искам да отварям повече врати,
за да виждам грешките човечни!

Може ли от утре да съм нова?
Да не нося белезите на скръбта?
Да остана само със усмивка гола?
Вярвам, че живота ми не е съдба!

7.10.2010г.
С.

На моята тераса ...

На моята тераса времето е спряло
и мравките по пода вече не пълзят,
угарка в пепелниче - някога димяло,
по прозорците почиват капки от дъждът.

На моята тераса слънце не огрява,
но не е тя от северна страна,
завеса с пеперуди - замръзнали тогава,
'га паяче плетеше мрежи от слана.

На моята тераса здравец не цъфти
и врабци отдавна там не пеят,
плахо огънче с езичето пламти,
а в неговата светлинка мечти живеят.

6.10.2010г.
С.

Подранила есен

Откъсва се от клона последното листо
и заравя се във своята непоносимост,
слива се с килима под едно дърво,
останало без корени, без птици и без име.

И всеки лист е миг несподелен,
и сякаш от усмивките си бягаме човешки,
а в клоните таим си наранен
безцветен поглед, рани, стих и грешки.

И рано е, а някак е септември.
По улиците няма вече никой,
ятата се стопиха в слънчевите дебри...
дъждът сълзите ми дано измие ...

31.08.2010г.
С.

Сбогуване

Отивам си, пусни ме, заминавам
и дланите си със сълзи поръсвам,
трохи от себе си по пътя разпилявам,
съшивам спомени ... и ги разкъсвам.

Отивам си, а утре ще се съмне,
но снимките остават черно-бели
и нямат цвят, и чакам да се мръкне
без прошка, без очи засмени.

Отивам си и няма аз да липсвам
днес, нямам глас отново да говоря,
последно сбогом с молива написвам,
последно сбогом искам да отроня.

24.08.2010г.
С.

Изневяра

Сложих си червилото от грешки
и душата си наопаки облякох,
прибрах във джоба си обиди нечовешки
и в дома си Злобата довлякох.

Любихме се цяла нощ и сутринта
в очите й ... потърсих тебе,
ала не намерих никаква следа
от изкупена вина, сълзи и бреме.

И тази нощ във скута й ще легна,
ще я прегръщам, но ще виждам теб,
любовта си зад клепачите ще скрия
и с две сълзи сърцето ще простене.

23.08.2010г.
С.

Слепота

"Не виждаш старите си рани,
не виждаш как нозете ти кървят,
не виждаш изподраните си длани -
път, по който слепите вървят..."

С кръвта и болката изтече,
сърцето във буркан затворих...
Истините във очите ми изрече,
къс от въздуха едва отроних.

Сега събирам аромат на слънце
и с шепи пълни плискам си лицето.
В очите ми покълнва ситно зрънце...
Нали ще се усмихне в мен детето?

10.08.2010г.
С.

"Наистина ли си щастлива?"*

Лятна вечер -цял юли си отива,
а със него и рожденият ми ден.
И питаш ме: "Наистина ли си щастлива?",
с уплаха срещаш погледа ми замъглен.

Сълза отново се отронва
и претъркулва хиляди звезди.
Оглежда се във нея самотата,
а сърцето спира да ламти.

Заглъхват тътените на една надежда,
ала две очи не спират да блестят,
зад страхът си топли те поглеждат,
какъв ли още път ще извървят ...


31.07.2010г.
С.

_______________________
* Don't be shame to cry ... /работно заглавие/

Не се предавай!

Limited edition for Zory! ;)

Виждаш, че отново всичко рухва,
искаш да избягаш на четири страни,
навсякъде и всеки те настъпва,
недей му връща - усмихни се и прости!

Щом не те познава някой, а обижда -
спомни си, че човешко е да се греши,
вдигни глава - днес той не вижда,
но знай, че утре може да си ти!


27.07.2010г.
С.

Поспри за малко ...

Поспри за малко, стой - не тръгвай -
неизречени са много мои думи ...
Не ще успея утре да те върна,
затова помни ти нотите между ни.

Поспри за малко, искам да ти кажа:
причината за всичко днес си ти -
за слънчевите дни, кръвта върху паважа,
истините и лъжите ... Моля те, прости!

Поспри за малко - някой те обича,
а може би готов е, дори и да скърби,
мечтите си извечни да почне да отрича
завинаги ... неописуемо - макар и да боли...

Поспри за малко, а сетне ... отиди си.
Това бленуваш нощ и ден, нали?
Щастие щом искаш - тръгвай - намери си,
ще се усмихваш, както никога, дали ...

26.07.2010г.
С.

Безцветно

В очите - врязани дълбоки белези -
изпиват всеки цвят от моя ирис,
сочат хоризонта - росни и унесени,
а смъртта им носи тъжен мирис.

И плахо, иззад светлосенки сиви,
потрепва тихо молив върху листа,
драска и разкъсва с думите горчиви
мисълта в домът ми - блудкава, нечиста.

Но в стаята не влиза вече никой,
цветята се превиват в белите саксии,
отпиват жадно мъка - ненаситни,
и чакат свойте нови орисии.

Ах, как светът не беше черен
последно във тревата като ходих боса
и розите не криеха си цветовете
зад рафта, пълен само с проза ...

17.07.2010г.
С.

Върни я!*

Дадох вярата си безвъзмездно;
подарих ти слънцето, усмивките, дъгата;
взе ми есента и цветовете
и във мен остана самотата.

Върни ми спомените, снимките, смехът;
върни ми истината, зрънцето, душата.
Искам си надеждата отново! Затова
върни ми всичко без отплата!

Искам пак да мога да обичам,
искам искрено да чувствам или страдам!
Чистата любов не става на омраза,
затова върни я - за да спра да бягам!

10.07.2010г.
С.

____________
* In memory of a great love

За мъничко любов ...

За мъничко любов пресякла бих света,
очите си бих дала за напръстник със топлина.
Защо са ми ръце, щом никога така
няма да прегръщам, да лаская, да трептя?

За мъничко любов косите си аз давам -
защо са ми ако не радват топли две очи?
Последния си дъх и нищо във замяна
не искам ... само къс лъчи ...

2.07.2010г.
С.

Плачът на цветята

Във съня си проплакват цветя - 

там - в саксията стара на баба.

Нечовешка, но близка тъга

се прокрадва - неловка и няма.

А как са красиви, дори и да плачат -

цвета си разтворили са пред целия свят,

може за никого нищо да значат,

но разцъфтяват, увяхват - макар и със свян.

Не разбираш! Те всъщност не страдат,

и роса не е тази сълза,

но прераждат се по Голгота към Храмът,

а не сме ли и ние цветя...?

1.07.2010г.

С.

Снимка: Zvetanka Shahanska

Сватба

На Ж. и И.

В езеро бистро два лебеда бели

преплитат се в танц - във любовна игра,

в очите блестящи душата им свети.

Слънцето венчае се днес за деня ...

Под птиците бисери в раковини се крият,

над тях клоните спуска върба.

И сякаш усмихват се - странно щастливи,

открили какво е за тях любовта.

Водата обгражда ги с нежен венец,

лилии разцъфтяват под вечни лъчи.

Денят днес се врече пред целия лес - 

ще се радва и страда зад слънчевите очи...

12.06.2010г.

С.

Beverley Craven - Promise Me /превод/

Запалваш следваща цигара,
аз си сипвам чаша вино,
бавно се развиделява...
рано сутринта ми е унило.

На място съм, където искам,
за времето представа нямам.
Бляна в себе си притискам -
вчера - днес да е, нощта - измама.

Пренасяш се във друг свой свят,
мислите, обаче ти прочитам;
далеч си - на отсрещeн бряг,
а виждам те до себе си, залитам...

Някой ден ще ми липсваш,
защото аз ще си отида!
Всяка нощ и всеки ден ще мисля
мога ли отново да те видя!

Ти само...

Обещай, че мен ще чакаш -
за тебе пазя влюбената си душа.
Кажи ми, като мен ли чувстваш -
аз скоро ще си бъда у дома.

Lorem Ipsum

Очите ми - отново са светулки;

косите - разпиляват се в тревите;

сълзи във римите се смеят;

бели венчелистчета се сипят от мечтите.

И не е пролетно във мене -

сезоните прелитат с дъх унесен.

Взирам се, ала не виждам смисъл -

думи, стихове, но не е песен.

Не можеш да ме прочетеш, нали?

Имаш ли проблеми със очите?

Прозира тишината в мене ...

Хвани ме за ръка и виж в сълзите.

Думите във мен са есперанто,

речникът за мен не е "Трагичен".

И аз съм като другите -

просто шрифта е различен.

9.05.2010г.

С.

Алени следи

GARY MOORE - Empty Rooms

Лъч разделя въздуха във стаята -

безмълвна е във нея светлината.

Във гамата на сивото - осеяна дъгата, 

се мръщи иронично на стената.

Счупено - стъклото на прозореца,

играе си с безцветни молекули.

Умирайки във детски смях се нижат

частици от невинност, но разголени.

Вратата скърца - плахо незатворена,

и пантите - в сълзи ръждиви

проплакват. Вятърът с безмълвие 

отнася мислите лениви.

Стрелките вече не тик-такат,

картините не вдъхват смисъл.

Единствено следите багрят се във алено

и стаята пресичат все улисано ...

2.04.2010г.

Вр.

Sting - Fields Of Gold /превод/

"Ще ме видиш, когато западнякът

повее върху златните поля.

Забрави за слънцето в небето,

за разходка ми подай ръка."

Приюти се тя във своята любов

и се взря във нивата от ечемик;

остави се на тихата прегръдка,

косите се разстлаха в златния им миг.

"Ще останеш ли до мен? Бъди моя любима!

Ще забравим за ревнуваното слънце,

любовта на западняка е непобедима...

Полей покълналото в мене зрънце!"

Тялото й трепва, щом я аз целуна,

потъвам абстинентно в златните поля.

Пред обещания не ще се аз огъна,

заникът си с нея нека споделя.

"Разкажи за хубавото лято на нашите деца

Открий ме в западняка - спомени довя ..."

А със любовта си в залеза горят слънца

вятърът разстила се над златните поля ...

Аман!

По стълбите в панелката търча си

(отново няма асансьор!).

Онази баба със булонка ме отучи

да питам "Кой ни е монтьор?!"

Спъвам се, навяхвам си крака и спирам

пред номер двадесет и две.

Отвътре - кикот, шепот и разбирам:

"Снощи пък си тръгна с Бе еМ Ве..."

Присвих очи и се надигнах -

предвкусих турската сплетня.

"Когато я целуна, аз замръзнах..."

(Отвърнах с нашенска си ругатня.)

Злобата се чак засрами

изглеждах сигурно като гамен.

Говорете смело зад гърба ми -

нали така сте винаги след мен!

9.03.2010г.

С.

Ц.З.

Безпътие

"Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни."
"Към себе си", Дамян Дамянов

Събирах в шепи късове от вятъра

със думите на слънцето, които разпиля.

Събирах в шепи, а не виждах смисъла

на хилядите части слънчова душа...

Събирах капки - спомени отронени,

от облака, надвиснал през деня.

Събирах капки - не открих пътеката,

утехата разпръснала се във нощта...

Събирах в джоба си листата есенни,

пропити с мъката от таз гора.

Събирах в джоба си сълзите блеснали,

но никога просветата не ще съзря...

1.01.2010г.

С.