Денят събужда се - намачкан лист,
и търси с погледа си да те срещне,
редят се празни думи... ръкопис
със много правописни грешки и без тебе.
Преобръща улиците със лъчите си,
вижда те в съседните коли,
в асансьори лъжат те очите ти...
защо не е той там, уви...
Денят за тази среща се оглежда,
изморен от припознатите лица,
до поредния послушно се подрежда;
без теб денят е просто чернова.
30.04.2016 г.
С.
събота, 30 април 2016 г.
неделя, 3 април 2016 г.
Ти не дойде
Помниш ли Старият мост?
На него аз вчера те чаках,
вплела слънца във косите.
Ти не дойде. Аз заплаках.
Обеща ми да видим Уфици,
в Санта Кроче да се целуваме тайно
и с ръце, разперени като птици,
да позираме някак нехайно.
Ти не дойде. Аз се събудих
в очите със спомен, че нямам
усмивката, в която се влюбих,
невиждана, невъзможна и няма.
03.04.2016 г.
С.
На него аз вчера те чаках,
вплела слънца във косите.
Ти не дойде. Аз заплаках.
Обеща ми да видим Уфици,
в Санта Кроче да се целуваме тайно
и с ръце, разперени като птици,
да позираме някак нехайно.
Ти не дойде. Аз се събудих
в очите със спомен, че нямам
усмивката, в която се влюбих,
невиждана, невъзможна и няма.
03.04.2016 г.
С.
Абонамент за:
Публикации (Atom)