Нощта, притворила клепачи...

Нощта, притворила клепачи,
ме води в сянката си да те срещна,
да разкажеш за деня си,
аз да се оплача
колко липсваш. Колко е гореща
на морето лунната пътека.
С нестинарски стъпки ще я извървя.
В ръцете ти - потърсила утеха,
ще посипя лунен прах и ще заспя,
намерила човешкото в човека.
А сутринта - дошла, ще те прогони
и сънят със нея ще си отлети.
Денят ми струпва хора със вагони,
ала къде, къде сред тях си ти...

07.07.2016 г.
С.

Балерина

Прави вечер пируети,
повдига се на палци в тъмнината
и след всички скъсани билети
пачката й е за смяна,
но душата -
тази тъжна балерина,
задържа се
върху разкървавени пръсти,
по-силна е облечена в коприна,
и наднича сякаш
любовта
да търси...

01.07.2016 г.
С.