Аман!

По стълбите в панелката търча си

(отново няма асансьор!).

Онази баба със булонка ме отучи

да питам "Кой ни е монтьор?!"

Спъвам се, навяхвам си крака и спирам

пред номер двадесет и две.

Отвътре - кикот, шепот и разбирам:

"Снощи пък си тръгна с Бе еМ Ве..."

Присвих очи и се надигнах -

предвкусих турската сплетня.

"Когато я целуна, аз замръзнах..."

(Отвърнах с нашенска си ругатня.)

Злобата се чак засрами

изглеждах сигурно като гамен.

Говорете смело зад гърба ми -

нали така сте винаги след мен!

9.03.2010г.

С.

Ц.З.