вторник, 9 март 2010 г.

Аман!


По стълбите в панелката търча си
(отново няма асансьор!).
Онази баба със булонка ме отучи
да питам "Кой ни е монтьор?!"

Спъвам се, навяхвам си крака и спирам
пред номер двадесет и две.
Отвътре - кикот, шепот и разбирам:
"Снощи пък си тръгна с Бе еМ Ве..."

Присвих очи и се надигнах -
предвкусих турската сплетня.
"Когато я целуна, аз замръзнах..."
(Отвърнах с нашенска си ругатня.)

Злобата се чак засрами
изглеждах сигурно като гамен.
Говорете смело зад гърба ми -
нали така сте винаги след мен!

9.03.2010г.
С.

Ц.З.

Няма коментари:

Публикуване на коментар