Sting - Fields Of Gold /превод/

"Ще ме видиш, когато западнякът

повее върху златните поля.

Забрави за слънцето в небето,

за разходка ми подай ръка."

Приюти се тя във своята любов

и се взря във нивата от ечемик;

остави се на тихата прегръдка,

косите се разстлаха в златния им миг.

"Ще останеш ли до мен? Бъди моя любима!

Ще забравим за ревнуваното слънце,

любовта на западняка е непобедима...

Полей покълналото в мене зрънце!"

Тялото й трепва, щом я аз целуна,

потъвам абстинентно в златните поля.

Пред обещания не ще се аз огъна,

заникът си с нея нека споделя.

"Разкажи за хубавото лято на нашите деца

Открий ме в западняка - спомени довя ..."

А със любовта си в залеза горят слънца

вятърът разстила се над златните поля ...