Очите ми - отново са светулки;
косите - разпиляват се в тревите;
сълзи във римите се смеят;
бели венчелистчета се сипят от мечтите.
И не е пролетно във мене -
сезоните прелитат с дъх унесен.
Взирам се, ала не виждам смисъл -
думи, стихове, но не е песен.
Не можеш да ме прочетеш, нали?
Имаш ли проблеми със очите?
Прозира тишината в мене ...
Хвани ме за ръка и виж в сълзите.
Думите във мен са есперанто,
речникът за мен не е "Трагичен".
И аз съм като другите -
просто шрифта е различен.
9.05.2010г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар