Коледата невъзможна

Изпепеляваща светлина прогаряше клепачите ми сякаш бяха от оризова хартия. Инстинктивно ги закрих с длан и внимателно надникнах между пръстите си. Слънцето нахлуваше необезпокоявано през прозореца. Приглушен от възглавницата стон издаде възмущението ми, че не съм дръпнала пердето снощи, и тогава видях, че корнизът е откачен в единия си край, а халките, придържащи параванът ми към света, са се измъкнали от хватката му.

Лежах по корем и така бях разпиляла крайниците си, че двойното легло ми се струваше малко. Успях да докопам телефона от нощното шкафче. Беше 8:25. Усетих пулсираща болка, която разцепваше главата ми и излизаше през двете слепоочия. Това, че се успивах за работа, не беше нещо ново. Датата, изписана на дисплея обаче, бе причината за миг да не мога да си поема въздух.

25.12.2015 г.

2015-та! 2015-та? Коледа 2015-та?

Колкото и да ме болеше главата, бях сигурна, че си легнах в 2016-та година и имаше още цяла седмица до Коледа. С редовното ми успиване беше по-вероятно да се събудя през 2017-та, но виж – това никой не го е очаквал. Изсумтях и зарових глава във възглавницата. Отново погледнах дисплея, очите не ме лъжеха – 25.12.2015 г. Вероятно телефонът ми нещо се е бъгнал. Нямаше друго обяснение.

Бях толкова изморена, че единственият начин да стана от леглото, бе да се претърколя и да се свлека на пода. Едва сега забелязах стаята. Все едно някой беше разбил апартамента ми, докато съм спала, и беше преобърнал всичко с краката нагоре. „Дали са намерили, каквото им е трябвало“, помислих си, „защото аз все още не мога да намеря спокойствие тук, след като ти си тръгна.“

„Трябва да спра да пия.“ – и това ще го включа към новогодишните обещания. Трябваше и да тичам към офиса, но… ако наистина се бе случило някакво чудо и днес беше миналата Коледа, то не беше необходимо да ходя на работа. Ако почаках още мъничко, ти щеше да влезеш през тази врата с чаша горещ шоколад. Лукаво се усмихнах като Роналдо в реклама за покер – приложение. Седях на пода, облегната на леглото, и блажено затворих очи. „Само още 5 минути…“

Вероятно ако имате възможност да пътувате във времето, ще изберете бъдещето. Не само защото, за да вървим напред, просто не трябва да се връщаме назад, а и защото не винаги искаме да изживеем миналото си отново. Но Коледата на 2015-та беше ден, за който бих върнала времето или…? Цената беше твърде висока. Не исках да минавам през всичко втори път, няма да издържа, вече знам какво е. Но пък щях да усетя отново ръцете, погледа, а устните ти като че ли все още стояха на рамото ми… беше ме целунал, преди да станеш от  леглото онази сутрин.

Но, не, не, не мога да си го позволя. Но пък щеше да е хубаво да се опитам да предотвратя всичките лоши неща, които се случиха през тази година. Дали така обаче нямаше да повлияя и на хубавите… Класически случай в стил “Парите или живота!“

Отворих очи. Навън кротко бяха започнали да танцуват дебели снежинки, точно както на миналата Коледа. Въздъхнах като спяща котка. Вече бях готова да се изстържа от пода и да се оправям за работа. В този момент вратата на стаята се отвори.

16.12.2016 г.