Навън - виенско колело, а вътре - блъскащи колички, клоун във смешно облекло, прокъсано от купидонови стрелички. Навън - отново пълен маскарад, а вътре - детско влакче - натоварено със хорска смрад - локомотивът ще заплаче. Навън - кипяща слънчевата светлина, а вътре - лъв със сведен поглед - заключена под шатрата съдба чества с писък на живота обред. 4.04.08г. Бл-д
До болка от неволя пак сломена и от вярата си чак обезверена, бродя сред тръстика във безпътие към алогично-тленното безсмъртие. Нечовечна, нетрагична, безрезервна ключа за лампата изгубих аз и във безвремието светлината дневна дебнех там, в дванайсетия час. От безрадост във смеха си отегчена, дори и клоуните надминах с грехота, безлюбовна и завинаги вглъбена във камъка ще търся мекота. 11-04-2008г
Засрамена и опетнена, отново във дома си се прибирам, но нямам дом, а само бреме - с несполука там във нощите се взирам. Омерзена, прашна, с угризение, се лутам в безглаголната вселена и няма слънце във това презрение, а само тъмнината там е сътворена. Погрозняла и изпита от тъгата, че дори в страданието смисъл няма, но не от мъка почерняла е дъгата, а от гняв - не го е никой срама. 10-04-2008г
Стряхата с мир приюти тъй сетната птица - изгнила като таван, без греди, самотна като непозната вдовица. Така опозна злочеста душа - построила във воденица гнездо, отмивано от нова и нова вода, загубила корен, листа и стебло. Вътре във себе си се пречупила, задушавала се в праха от брашно; всеки ден търсила, но изгубила, да издълбае любовта със длето. Така двете с мир заживяха и повярва пак стряхата в тази звездица, но опозна я и вече разбра - ще бъде тя поредната прелетна птица... '08 Бл-д
Многострадална там открих те - във мълчание, във твоя блян; пожелах да те запазя - овкусих те, разнебитих своя свят с таран. В кулинарните си мисли не забравих да добавя капчица любов. Сол, пипер - далеч оставих - до стария тиган, че огън нов тук - във твоето огнище се разпалва и примамва с мека топлина. Нов живот - за нов докладва, дегустирам размразена добрина. '08 Бл-д