До болка от неволя пак сломена
и от вярата си чак обезверена,
бродя сред тръстика във безпътие
към алогично-тленното безсмъртие.
Нечовечна, нетрагична, безрезервна
ключа за лампата изгубих аз
и във безвремието светлината дневна
дебнех там, в дванайсетия час.
От безрадост във смеха си отегчена,
дори и клоуните надминах с грехота,
безлюбовна и завинаги вглъбена
във камъка ще търся мекота.
11-04-2008г
Няма коментари:
Публикуване на коментар