вторник, 10 февруари 2009 г.

Дори в страданието смисъл няма...

Засрамена и опетнена,
отново във дома си се прибирам,
но нямам дом, а само бреме -
с несполука там във нощите се взирам.

Омерзена, прашна, с угризение,
се лутам в безглаголната вселена
и няма слънце във това презрение,
а само тъмнината там е сътворена.

Погрозняла и изпита от тъгата,
че дори в страданието смисъл няма,
но не от мъка почерняла е дъгата,
а от гняв - не го е никой срама.


10-04-2008г

Няма коментари:

Публикуване на коментар