Самота ли?

Стените - мухлясали. Празна е стаята.

Но "Довиждане" в мене не виждай,

в очите изгрели са двете звезди,

в тишината през мрака прииждам.

Не прегръщаш ме като вятъра,

а разпиляваш непълни надежди.

Мечтите живяли са някога

във кълбото нечепкани прежди.

Кръвта ми изхрачена се съсирва.

Колабират нескопосано вените.

Двайсет грама с дъха си отиват.

"Самота ли?" - Не питай смирените!

30.05.2009г.

Бл-д 

Букет от изсъхнали рози

Изблъскаха думите в лятната утрин
сапунен балон от разбито сърце.
Закъснели, забравени - гласовете на струните -
отекнаха зимно в неполято небе.

Сълзите на птиците все надолу се стичат
и прегръщат изгорели цветя.
В онзи букет от изсъхнали рози
бодлите тъй жадно ще търсят дъжда.

Издъхна и слънцето във ръцете на облака,
надвесил студено зловеща снага.
Живееше, да изчезне във нощите болката -
задомила се кукувича нелепа муха.

Огънят кротко в жарта ще си тлее,
ще дарява светлика със хрян.
Живее - тъй, както той си умее -
знае - умира винаги в плам.

23.05.09г.
С.