събота, 30 май 2009 г.

Самота ли?

Стените - мухлясали. Празна е стаята.
Но "Довиждане" в мене не виждай,
в очите изгрели са двете звезди,
в тишината през мрака прииждам.

Не прегръщаш ме като вятъра,
а разпиляваш непълни надежди.
Мечтите живяли са някога
във кълбото нечепкани прежди.

Кръвта ми изхрачена се съсирва.
Колабират нескопосано вените.
Двайсет грама с дъха си отиват.
"Самота ли?" - Не питай смирените!

30.05.2009г.
Бл-д 



1 коментар: