Изблъскаха думите в лятната утрин
сапунен балон от разбито сърце.
Закъснели, забравени - гласовете на струните -
отекнаха зимно в неполято небе.
Сълзите на птиците все надолу се стичат
и прегръщат изгорели цветя.
В онзи букет от изсъхнали рози
бодлите тъй жадно ще търсят дъжда.
Издъхна и слънцето във ръцете на облака,
надвесил студено зловеща снага.
Живееше, да изчезне във нощите болката -
задомила се кукувича нелепа муха.
Огънят кротко в жарта ще си тлее,
ще дарява светлика със хрян.
Живее - тъй, както той си умее -
знае - умира винаги в плам.
23.05.09г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар