вторник, 11 август 2015 г.

Позна ли ме

Не сваляш звезди, а направо ги брулиш,
обещаваш изпитото майчино мляко.
До кога все така мен ще ме любиш?
Не видя ли обречени как сме чак жалко?

Все гледаш през мене - очертана със молив,
и с гумата триеш напразност,
крадеш цветовете... Остави ги! Напротив!
Те не запълват мойта прозрачност.

И драма без драма творим безобразно,
в самота без самотност се затваряме вяли,
да се имаме всъщност е толкоз прекрасно,
че се мразим от обич и нямаме цели.

От упор ще стрелям! За мене ти си
неримувана сричка във спора.
Позна ли ме вече, защото личи,
че съм твойта трагична на Яворов Лора.

11.08.2015 г.
С.

Няма коментари:

Публикуване на коментар