Подранила есен

Откъсва се от клона последното листо
и заравя се във своята непоносимост,
слива се с килима под едно дърво,
останало без корени, без птици и без име.

И всеки лист е миг несподелен,
и сякаш от усмивките си бягаме човешки,
а в клоните таим си наранен
безцветен поглед, рани, стих и грешки.

И рано е, а някак е септември.
По улиците няма вече никой,
ятата се стопиха в слънчевите дебри...
дъждът сълзите ми дано измие ...

31.08.2010г.
С.