четвъртък, 1 юли 2010 г.

Плачът на цветята


Във съня си проплакват цветя - 
там - в саксията стара на баба.
Нечовешка, но близка тъга
се прокрадва - неловка и няма.

А как са красиви, дори и да плачат -
цвета си разтворили са пред целия свят,
може за никого нищо да значат,
но разцъфтяват, увяхват - макар и със свян.

Не разбираш! Те всъщност не страдат,
и роса не е тази сълза,
но прераждат се по Голгота към Храмът,
а не сме ли и ние цветя...?

1.07.2010г.
С.

Снимка: Zvetanka Shahanska


2 коментара:

  1. О, виж само как си подхождат снимката и този стих:) Удоволствие и пълна хармония.Поздрави и благодаря:)

    ОтговорИзтриване
  2. Аз (!) благодаря за вдъхновението - наистина невероятна снимка! :)

    ОтговорИзтриване