Плачът на цветята

Във съня си проплакват цветя - 

там - в саксията стара на баба.

Нечовешка, но близка тъга

се прокрадва - неловка и няма.

А как са красиви, дори и да плачат -

цвета си разтворили са пред целия свят,

може за никого нищо да значат,

но разцъфтяват, увяхват - макар и със свян.

Не разбираш! Те всъщност не страдат,

и роса не е тази сълза,

но прераждат се по Голгота към Храмът,

а не сме ли и ние цветя...?

1.07.2010г.

С.

Снимка: Zvetanka Shahanska