неделя, 4 октомври 2009 г.

Градушка

С дъжда лика ти днес отмивам
и дебна тоз момент - забрава...
През сЪлзи в мрака си се взирам.
През сЪлзи - смях - кому прощава?

Във клоунска вечност тишината търся -
сред звездите, пръснати чорапогащно.
Балон с ненавист в мен се пръсна.
Преди да съм посята - повяхнах маломощно.

А днес не бе ни вчера, нито утре.
Луната слънчева не ще е
и мойто вчера цял живот ще бъде (!)
във лунно затъмнение ...

Светкавица и гръм. Градушка.
Мирис на барут във тягостната нощ,
стенание във тишина, димяща пушка ...
"С жалейката ми ме венчай, Любов!"

Няма коментари:

Публикуване на коментар