Дълго в огледалото се взирах,
а душата ми – от другата страна.
Падат късове от мен и се разбиват –
твърде остри да ги събера,
малки, за да значат,
твърде много да ги побера.
Поех си въздух и опитах
да попия огледалната душа.
„Отново инатиш се да отпиеш
и лъжеш – болна съм била(?)”
Ще проумееш като оздравея.
Зная разликата и сега! –
В огледалото е само сянка
и безсилно днес те питам:
„Във коя от нас е любовта?”
Сега кървя и дишам,
докато не спра ...
Почвата в мъжкото сърце е по-камениста,
ОтговорИзтриванеЧовек посява в него ,каквото може
И се грижи за него...
... както иска?
ОтговорИзтриване