Слепота

"Не виждаш старите си рани,
не виждаш как нозете ти кървят,
не виждаш изподраните си длани -
път, по който слепите вървят..."

С кръвта и болката изтече,
сърцето във буркан затворих...
Истините във очите ми изрече,
къс от въздуха едва отроних.

Сега събирам аромат на слънце
и с шепи пълни плискам си лицето.
В очите ми покълнва ситно зрънце...
Нали ще се усмихне в мен детето?

10.08.2010г.
С.