Не се сърди...

Не се сърди, че тръгвам рано,
не се сърди, че твоята сълза
по рамото ми не остави само
красиви спомени от абортирала мечта.

Не се сърди, че още те наричам
с имена на пожълтелите лета,
не се сърди, че във очите ти обичам
усмивките с лицата на слънца.

Не се сърди, че този залез ще отмине,
че се криеш под измислена дъга,
не се сърди, ... но запомни ме
преплела в твойта - своята ръка.

20.06.2013 г.
С.