четвъртък, 20 юни 2013 г.

Не се сърди...

Не се сърди, че тръгвам рано,
не се сърди, че твоята сълза
по рамото ми не остави само
красиви спомени от абортирала мечта.

Не се сърди, че още те наричам
с имена на пожълтелите лета,
не се сърди, че във очите ти обичам
усмивките с лицата на слънца.

Не се сърди, че този залез ще отмине,
че се криеш под измислена дъга,
не се сърди, ... но запомни ме
преплела в твойта - своята ръка.

20.06.2013 г.
С.

Няма коментари:

Публикуване на коментар