вторник, 4 юни 2013 г.

Нощта

На К.

Отпива Нощта от мойта снага
и гневно в луната чаша разбива;
разпилява свойте стъпки - цветя,
и кърви... ненатрапно красива.

Жадни клони ароматът вдишват
на зелени, незабравени очи;
сенки на липа по устните й тичат -
те във немите й думи са лъчи.

Крачи тя - Нощта - сред слънчогледи
и с дъжда лицето си измива;
в кал - тъгата й, сълзите - бледи,
ала без битка - горда си отива.

04.06.2013 г.
С.

Няма коментари:

Публикуване на коментар