Знаеш ли какво е да умееш
да си тук (до мен) в сегашно време,
да разлюбваш, да гориш и да живееш,
без изобщо (никак) да ти дреме?
Знаеш ли какво е да си старост
в цветовете на една дъга?
Знаеш ли какво е да си радост
не вчера, утре,... но сега?
...
В сегашно време дните се усмихват,
а слънцата - с лепкав реквием -
безвиновно-жълто ми намигат
и шепнат сладко "Carpe diem!"
24.06.2013 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар