Когато идваше април
и търсех в устрема пътека,
без да иска, зад усмивки скрил,
в мен се взираше човека.
От стъпките се ронеха звезди,
а крачеше уверен той -
загърбил всичко, някога - преди,
пренебрегнал чуждия покой.
Опитваше на ум да прочете
редовете в прозаични листи
и вместо погледа до моя да сведе -
довя сълзи, зеленооки, чисти ...
08.07.2013 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар