неделя, 19 юни 2016 г.

Далеч от себе си

Ароматът на липа понякога ми липсва. Това понякога е всъщност твърде често.
Усещам го точно, преди да се появиш и изчезва, сякаш си го прибрал в джоба си на тръгване.
А как обичам този аромат, когато вали, когато улиците са мокри и дъждът е измил въздуха така, сякаш да остане само той, всъщност само ти…

Дали защото е толкова разпознаваем и приятно натрапчив или защото обожавам начина, по който в края на пролетта прегръща града и напомня за всички мои лета, но… без него сякаш губя смисъла. Онзи смисъл, който те побутва да се разходиш сам из спокойните вечерни улици в центъра. Онзи смисъл, в който по навик си поръчваш голям сладолед с две лъжички и след като усетиш глупостта си, го изхвърляш целия, ядосан на себе си.
Дали листата на липата случайно имат сърцевидна форма и каква е причината за това не ми е понятно, но ароматът, ах, този аромат се пропива в кожата ми, за да остави отпечатък за цял живот и когато не го усещам, знам, че съм далеч от теб, далеч от себе си…

19.06.2016 г.
С.


Няма коментари:

Публикуване на коментар