Във очите й тревата спи,
в косите - прецъфтялата липа;
в тишината й, когато завали,
с цветовете си пристъпва есента.
На разсъмване е най-красива -
със полуусмихнатата си луна;
във сълзите й - ръждиво-жива -
вплита пръсти с лятната ръка.
В близостта им края вижда тя -
във ветровете й тъгата си личи;
пътя към дома проправя есента,
макар да е затворила очи ...
22.09.2013 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар