Един чадър, преливащ небосвод -
това ни трябва да сме само двама.
Един чадър и времето на заден ход
ще излекуват всяка наша рана.
Вятърът със мислите играе си.
"Какво остава?", питаш се. Нали?
За мен е ясно - подай ръката си и
ах, дано, дано да завали...
05.06.2015 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар