Очите ти ухаят на море
и покрив няма твоят небосклон.
Мислите - ръце са на дете,
хвърчило хванали - безтебен стон.
Очи не са, а късове небе -
над свойте хоризонти все тежат.
Океани - не, а цели светове,
преливат в синьо... и мълчат.
01.03.2016 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар