Самота ли?

Стените - мухлясали. Празна е стаята.

Но "Довиждане" в мене не виждай,

в очите изгрели са двете звезди,

в тишината през мрака прииждам.

Не прегръщаш ме като вятъра,

а разпиляваш непълни надежди.

Мечтите живяли са някога

във кълбото нечепкани прежди.

Кръвта ми изхрачена се съсирва.

Колабират нескопосано вените.

Двайсет грама с дъха си отиват.

"Самота ли?" - Не питай смирените!

30.05.2009г.

Бл-д