сряда, 29 юли 2009 г.

L'agonie

Надигам чашата със спомени -
тъй жадно искам да преглътна -
милилитри от неволите отровени,
във гроба си накрая да се вмъкна.

От студа там тялото изтръпва,
болката сковава очните дъна,
ръката пред смъртта потрепва,
образът превръща се във мараня.

Ковчегът е покрит с гниещи листа,
острието на страданието - силно впито.
Заклинанието тегне с черна грозота:
"Сърцето бие и когато е разбито!"


29.07.09г.
С.

http://www.vbox7.com/play:fd5dcc34

Няма коментари:

Публикуване на коментар