Надигам чашата със спомени -
тъй жадно искам да преглътна -
милилитри от неволите отровени,
във гроба си накрая да се вмъкна.
От студа там тялото изтръпва,
болката сковава очните дъна,
ръката пред смъртта потрепва,
образът превръща се във мараня.
Ковчегът е покрит с гниещи листа,
острието на страданието - силно впито.
Заклинанието тегне с черна грозота:
"Сърцето бие и когато е разбито!"
29.07.09г.
С.
http://www.vbox7.com/play:fd5dcc34
Няма коментари:
Публикуване на коментар